Здравейте !

Някой може ли да ми обясни каква е връзката между всеки байт и бита за четност по редове и колони?
Направих емулатор за карта 4102 с 16F84A и когато емулаторът изпраща данни прочетени от карта всичко е наред, но когато запиша произволен номер някой четци "казват" че картата е невалидна или игнорират прочетеното. Единственото което не знам e как се смятат битовете за четност и слагам навсякъде 0 което със сигурност е грешка. Предполагам че играят ролята на нещо като чексума, но не намерих описание как се смятат точно.

Благодаря предварително !

на всеки 4 бита 1 контролен (ксор), накрая всички 4ки вертикално се ксорват и 4 те бита за всяка колона се добавят. и май трябваше първия байт да е фф, че да захапват къде е началото или нещо такова.

Багодаря за отговора!

Стана ми ясно как се смята. За начало слагам девет единици и накрая за стоп бит 0. Устройството работеше коректно ако прочета съществуваща карта за да се клонира, но не работеше ако запиша произволен номер. След промяна в програмата вече всичко е наред. Благодаря за отделеното време !

Можеш ли да покажеш снимка да видим какво представлява?

Мога разбира се! Това е...

Може ли и малко по-подробна информация. Схемата сам ли я проектира? И на какъв принцип работи?
Синхронизира ли се с четеца или просто укъсяваш намодката?

Схемата е моя измислица. Просто събрах информация от интернет и от тоя форум. Това устройство емулира работата на карта 4102. Доколкото знам
за да има синхронизация комуникацията трява да е двупосочна както например при картите TEMIC5557. Картите 4102 работят с протокол ЕМ4100 и са само за четене. Просто си "казват" идентификацията докато са в полето на четеца. В случая бобината се окъсява от транзистор управляван от 16F84. Доста преработих схемата и замених контролера с 12F629 защото има 128 ЕЕпром и не ми трябват толкова портове а и работи на 2 волта. В ЕЕпром'а на 629 има място за 25 номера на карти. Има и вариант без захранване на схемата, но тогава работи само с идентификация по подразбиране, не могат да се сменят номерата на картите.

Нека някой ме поправи ако информацията ми е грешна за да не заблудя без да искам хора които се интересуват от темата !

Готино си го сътворил. Предполагам, че има синхронизация между четеца и "картата"? В смисъл окъсяваш бобината не с фиксирана честота, а с тази която идва от четеца?

Благодаря !

Сега относно синхронизацията... понеже за втори път ми се задава такъв въпрос и май аз не мога да стопля за какво иде реч.

Синхронизация с четеца има винаги когато искаме да обменим някаква информация. В случая картата изпраща към четеца някакъв номер който според производителите на картите е уникален. Това не е точно така защото аз лично съм се сблъсквал със следния проблем: купувам няколко RFID карти от Комет. След като се прибрах и ги прочетох с удивление установих че всичките са с една и съща идентификация. Номерата им съвпадаха. На другия ден се върнах в магазина и попитах защо е така и момчето ми каза, че не би трябвало да е така, но това са китайски карти и нищо не го учудва. Смениха ми ги без проблем. Просто ми дадоха няколко карти от различни тестета и проблема с еднаквите номера беше решен. Но да се върна на синхронизацията... за да има обмен на информация се използва някакъв протокол. При безжичния обмен на данни или при еднопроводни линий синхронизацията става по време. За да може четеца да получи всеки бит който му се изпраща в точно определен ред трябва да има синхронизация. При кодиране Manchester 64 cpb и честота 125 kHz, всеки бит е с дължина 512 микросекунди. Четеца игнорира всичко докато не прочете FF и от тук нататък записва всеки бит който е с дължина 512 микросекунди и така общо 64 бита. Ако картата/емулатора не спазва това време за всеки бит, то в даден момент ще се получи разминаване между предадените и прочетени битове, което води до грешка. С две думи при липса на тактов импулс се използва фиксирано време. По подобен начин се работи и с RS232. Та това е синхронизация...

Относно честотата... тя се генерира от четеца и в случая е 125 kHz. Емулаторът просто модулира тая честота. В случая се получава амплитудна модулация от окъсяването на бобината на емулатора. Четецът демодулира сигнала т.е отделя полезната информация и я декодира.

За повишена сигурност има системи за контрол на достъп които не само прочитат кода на картата, но изпращат към картата ключ и очакват от картата обратно точно определена информация която се изчислява на базата на този ключ. По този начин част от данните се криптират. Около 80% от системите за контрол на достъп в България работят само с идентификация. Причината за това е цената и повечето фирми избират по-евтиния вариант. Някой може да оспори тия 80%. Говоря грубо и по собствена преценка защото съм тествал емулатора на много места(в присъствието на хората чиито карти са клонирани) и в 80% от случайте резуптатът е отворена врата/турникет или вдигната бариера. Колкото и абсурдно да звучи един от обектите на които съм правил тест е терминал 2 на аерогара София. Повечето администратори на такива системи разчитат предимно на системата за контрол на присъствието т.е. не можеш да излезеш от дадена врата ако не си влязъл през нея(това важи най-вече за входовете или порталите) или се следи да не се появи дадена идентификация два пъти, или на места където е физически невъзможно да е едновременно. Надявам се хората които се интересуват да са получили нужната им информация и приключвам защото май много се отклоних от темата...

Схемата подоба на тези на фигура 2 ли е?

тия карти се клонират супер лесно и не бива да се разчита на сериозна сигурност. аз моята си я бях клонирал върху един Т5 и го залепих в кухината на антената на ГСМа. обаче се изкърти мамка му и почна да ми хлопа вътре, та го махнах.

Схемата ми е различна, но като гледам и тая май ще заработи. А ако не тръгне от първия път с леки преработки трябва да стане, но zaphod е прав. Тия карти се клонират със затворени очи а защитата на системите които ги ползват е предимно софтуерна.