В момента с векторното управление е на 10 килохерца но ако го сменя с обикновено V/f управление (ако там няма проблеми) ще е на 20 килохерца.
А двигателя е 0,55kW и тока е няколко ампера. Ползвал съм ирф 840 с които нямаше проблеми в момента с ирф 640 има, сега съм взел ирф 740 и смятам да пробвам с тях. Но вътрешните им диоди смятам че са бавни и би трябвало да има и външни
От ТО-247 съм взел от IRFP250N 200V 0,075 ома но с тях не смятам да рискувам за момента и не мисля че има голям смисъл към по големия корпус , ако може да ме ориентирате към някои транзистори в този корпус ще съм благодарен.

IRFP450 - TO247
SPP20N60S5 - TO220

Има ги във Футурел, може би и на други места.

Външните обратни диоди няма да пречат, ама май няма смисъл от тях, ако не сложиш другите (последователните на дрейна) - иначе reverse recovery времето ще минава ток през вътрешния, а външния ще е възстановил много преди това - значи няма смисъл от него (външния).

U/f на 20КХз - има ли нужда от толкова висока честота ? Мотора ако е 50Хз и ползваш, да кажем, до 100Hz ... 20КХз на ШИМ-а са ненужно високи - ползвай "стандартните" 8 или 16Кхз, а може дори с 4 да пробваш. Ще спестиш доста динамични загуби, а иначе на виждам какво ще спечелиш от 20Кхз.

А защо си решил обезателно да ползваш мосфет-и? Има едни много удобни "биполярни транзистори с изилиран гейт"-IGBT. Най-общо казано имат много по-големи изходни напрежения, а се управляват като полеваци.
Виж на пример този: IRG4PH30K 1200V 20A във футурел. Верно, на двойна цена са, но печелиш голяма надеждност. За мен това е отговора.
А по отношение на диодите- виж производителите какви времена на изкл. дават на вградените диоди и прецени.
Например irf840 има време на изключване на диода около 500нс( а максималната стойност е 1000нс)!!! Същевременно времената на мосфета са под 30нс... Не знам дали при работа в Н-мост не е редно тези времена да са сходни по стойност, което ще рече да се използва схемата с външните диоди.

А това, че имаш едноканален осцилоскоп не е проблем, стига да има външна синхронизация. Просто през делител на напрежение подаваш на синхронизиращия вход най-нискочестотия сигнал, които обаче трябва да е стабилен във времето- да речем някой пик или общ такт. След това мериш. Само трябва да съобразиш, че по всяка вероятност масата на синхр. и сигналния вход е обща- да не направиш някое късо!
Успех!

Относно използване на IGBT на 1200 волта при входно 130 не ми звучи добре не съм ги гледал подробно какви се предлагат на българския пазар но знам че обикновено се използват при големи напрежения на dc bus-а, и съответно са до около 10 килохерца.
А относно честотата - двигателя ще го управлявам до към 25-30 херца, ще пробвам и управление с по ниска носеща честота да видя какво ще се получи.
Понеже той е за работно напрежение 230/400 волта съм го свързал в схема триъгълник (поради ниското dc напрежение с което разполагам), предполагам начина на свързване не влия на самия инвертор?

защо да не ти звучи добре 1200В??? надеждност не се постига когато възлови елементи са близо до "absolute maximum ratings"! да, тези транзостори са по-ниско честотни от мосфетите, но ти така или иначе няма да ги ръчкаш над 100кХц!

Да видях параметрите на IRG4PH30K , добри са и цената си е перфектна но ще си помисля за преминаване към IGBT.
Поздрави Мартин

Мартине.
При проектирането на PCB-то си допуснал една грешка при place-ването на диодите която грешка може да е източник на този проблем който описваш. Наистина имаш антена за която подозираш. Направил съм отрязък от твоето PCB и съм го отбелязъл с оранжева линия. Можеш да го коригираш като преместиш диодите по начина, който съм ти нарисувал. така направи и с другите диоди от Dr0 -Dr3 и пробвай.

А също така удебели шината от GND C400v до source (3pin)на Q0.

ka2009 много благодаря за съвета ще коригирам на новата платка ако изобщо ги слагам, на старата платка при която не гърмяха така транзисторите (но те бяха и по високоволтови) диодите бяха по подобен начин но отзад, преместих ги за да има място за радиатора и понеже трудно се огъват краката съм ги сложил легнали, но ще ги оправя.
Пътечката от граунда до сорса на долния транзистор съм я сложил временно , реално на платката има резистор които го шунтирах защото беше жичен, на бъдещата платка ще има резистор карбонов мисля че се водеше.
Поздрави

Да ти беше споменал за тoзи резистор.
По принцип тези диоди трябва да са с мин. дължина на линията до транзисторите за да могат да си вършат работата не случайно производителя ги прави с къси крачета и голямо сечение. Но както ти споменаха по горе някои колеги можеш и да минеш без тях ако ползуваш транзистори с вградени диоди.Там трябва да се съобразяваш с допустимата разсейвана енергия от вградения диод ,но когато транзистора е предназначен за high speed switching хората са си го проектирали за това. Разгледай тези транзистори 6N60 (6,2A/600v) подходящи са за (high speed switching application) и можеш да ги намериш за 1,50лв.
* RDS(ON) = 1.5Ω @VGS = 10V
* Ultra low gate charge (typical 20 nC )
* Low reverse transfer Capacitance ( CRSS = typical 10pF )
* Fast switching capability
* Avalanche energy tested
* Improved dv/dt capability, high ruggedness

Има и по яки 9N90

аз лично не можах да намеря тези транзистори.
забележете, че времето за възстановяване на диода пак е 10х по-голямо от времето на транзистора. Не мисля, че е редно с лека ръка да махнем това, което пише по специализираните книги.

транзисторите се продават в K2 Electronic .

това техен сайт ли е?:
http://k2electronic.bulgaria-products.com/bg/products
на място ли си търсил тези транзистрори?

Не е но имам телефон за софия (029806252) така можеш да направиш връзката с тях има и е-маил:k2@omega.bg. Сайт нямат, иначе аз на место съм ходил да купувам транзисторите от тях.