Програмист разправя:

- Имах тежко детство! Компютъра ми беше осем битов.

http://slackpack.net/?q=node/869
някои от отговорите са много актуални и в днешно време

А как образован човек допуска грешка "снимка на легендарени в Либия герой от съпротивата"?

A SQL query goes to a restaurant, walks up to 2 tables and says “May I join you”?

Съществува цял раздел от народното творчество, което не знам защо не сме изучавали в училище, а всъщност не зная дали е било въобще проучвано и документирано. А то е много цветущо, събрало мъдросттта и въображението на твореца само в едно изречение, а понякога и в по-малка структура. Това са клетвите. Колко мисъл може да бъде хвърлена при желание за лошо на другия.
Може би най-често срещаните са : "Господа да те убие, дано!" и "Да пукнеш, дано!"
Имам цветен спомен от детествеото ми - съседката гони с пръчка една кокошка и я кълне: "Кръв да та избели!"
Нямам сведение кокошките и да са получили левкемия, но пожеланието на един селски е на път да се сбъдне. Репликата е към една друга комшийка, служителка на общината, която за пореден път му отказва (съвсем законово) на негова молба. "Баща ти и майка ти нивга "дядо" и "бабо" да не чуят!". Тежка клетва, като се има предвид, че имат и син и дъщеря. Баща и вече няма шанс да чуе "дядо".
Всъщност поводът да се сетя за тези благопожелания са два нови и модерни бисера.
"Бомба да му гръмне под дюшека!" - за Яне Янев от един сайт и
"Син да ти се роди - зет да ти доведе!"

Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областа, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтриклуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но...Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтриклуба, профуква всичко, нооо...си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ше ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега да видим - какво ще си помислят колегите!