Зад високите бели стени на грандиозния дом на най-дълго управляващия президент в света се скитат щрауси, биволи и камили. Грижливо оформените полянки са част от обширен частен комплекс, за който се говори, че включва блато с крокодили и езеро, покрито с лотуси. От другата страна на тези стени, в потъналия в недоимък град, където най-бедните ровят из боклука за остатъци от храна, мустакатото лице на Омар Бонго е вездесъщо: тържествено се взира от стъклените фасади на сградите, гордо проблясва по билбордове, поставени навсякъде, втъкано е в материята на безброй тениски, носени от крайбрежието до най-далечните точки на гористата вътрешност на страната.
Може и да е дребен на ръст, но в богатата на нефт централноафриканска страна Бонго е много голям. Той е начело на държавата повече от 40 години - толкова дълго време, че е единственият президент, който помнят повечето от подчинените му 1,5 милиона души (средната продължителност на живота е 53 години).
Най-гласовитите критици в момента са от движение, наречено “Бонго да си ходи”--извод---наша партия- станишев да си ходи.....
След като Фидел Кастро подаде оставка миналия месец и сложи край на продължилото 49 години управление, Бонго стана най-дълго управлявалият държавен глава, ако не броим монарсите на Великобритания и Тайланд. Повечето габонци искрено се страхуват от 72-годишния автократ, опозицията е слаба, но мнозина приемат управлението му, тъй като той съумя да запази страната си забележително мирна и я управлява без характерната за много диктатори нестихваща бруталност. “Бог ни го изпрати и само Бог може да ни го отнеме”, казва лесничеят Игнас Минага, роден в същата година, когато Бонго става президент – 1967-ма. “За нас съществува само Бонго. Той е незаменим.” Минага живее в родния на президента Бонговил, малко селце, което се издига сред зеленината на джунглата, в края на наскоро павиран път, осветен със силни лампи, окачени на високи стълбове - рядък лукс в по-голямата част от изостаналата вътрешност на Габон.
В борбата за стабилност след постигането на независимост от колониалното управление през 60-те години на миналия век, Африка получава своя дял “големи мъже”, много от които използват страха, покровителството и фалшифицираните избори, за да се задържат на власт. Някои от тях все още управляват, предимно в Африка. Това са Муамар Кадафи в Либия (38 години на власт), Робърт Мугабе в Зимбабве, Теодоро Обианг в Екваториална Гвинея и Жозе Едуарду душ Сантуш в Ангола (28 години).
Подобно на много от останалите “големи мъже” на континента, и Бонго демонстрира редица диктаторски наклонности. Правителството му е пращало в затвора журналисти, осмелили се да го критикуват лично и е принуждавало повечето от останалите да си наложат автоцензура. Но затворите в Габон не са пълни с политически затворници, а съперниците нито изчезват, нито пък мистериозно биват откривани посред нощ.
Омар Бонго начело на правителствена делегация в столицата на Габон Либревил. Президентската охрана възлиза на 1500 души, а държавната армия – на 10 000. Снимка: ювентидребелде.ку
Вместо това Бонго “атакува опонентите си, като ги примамва на своя страна, предлага им високи постове и им дава част от “баницата”, казва Мусиру Муяма, професор по лингвистика от университета “Омар Бонго” в Либревил. “Той е като боа. Задушава плячката си, докато тя стане слаба и след това я поглъща.”
Основният опонент на Бонго на изборите през 2005 година беше Пиер Момбунду. След като регистрира голяма загуба на изборите, година по-късно Момбунду поиска и получи 7 милиона щатски долара (4.4 милиона евро) за развитие на своя избирателен район (сега е член на парламента). Момбунду настоява, че сделката не се е отразила на остротата на критиката му към Бонго. Но журналистите в Габон отбелязват, че той вече избягва да говори открито. “Това е политика на стомаха”, казва Муяма. “Ако не си съгласен, не ядеш”.
Най-гласовитите критици в момента са от движение, наречено “Бонго да си ходи”. Лидерът им, 40-годишният Даниел Менгара живее в САЩ и призовава за въоръжено въстание (за каквото няма никакъв признак).
В момента Габон не е “нито диктатура, нито демокрация, нито рай, нито ад”, коментира Луи-Гастон Маила, който оглавява партия, подкрепяща Бонго. В офиса му е поставена снимка, на която той шепне на ухото на президента. “Ние сме нещо по средата”.
Това “по средата” е поставило Габон на първо място в Индекса на човешкото развитие на ООН сред страните от континентална Африка, южно от Сахара. Индексът отчита грамотността, образованието и други показатели на националното благосъстояние и поставя Габон пред най-развитата икономически африканска държава - ЮАР, както и пред най-уважаваната демокрация - Ботсвана.
Богатството на Габон обаче зависи от стопяващите се нефтени залежи, а и демокрацията в страната е проблематична. 26 години са били нужни на Бонго да въведе многопартийните избори, а и след това гласуването винаги е било съпроводено от обвинения във фалшификации и от вълнения. През 2003 година доминираният от привърженици на Бонго парламент премахна ограниченията за президентския мандат от конституцията.
Габон е петият най-голям износител на нефт в Африка на юг от Сахара. Президентът е изградил обширна система за покровителство, като раздава подаръци отчасти под формата на заплати, отчасти чрез облаги, съпътстващи министерските постове. За разлика от други централноафрикански държави, Габон винаги е успявал да плаща на държавните си служители и е създал мечтата на всеки млад гражданин на тази страна - да е костюмиран бюрократ, който се разхожда по коридори с климатици и е изолиран от жегата и нищетата навън.
Стратегията на Бонго обхваща и четирите основни етнически групи в страната, което разграничава Габон от разкъсваните от борби Конго и Кения. Но нефтената зависимост означава, че страната притежава повече нефтопроводи (886 мили), отколкото пътища с настилка (582 мили). Обработваемата земя е само 1 процент от територията и Габон на практика не произвежда никакви храни. Вместо това, основни хранителни продукти, като доматите например, се внасят от Франция (бившият колониален господар) и от съседен Камерун. Това покачва цените дотолкова, че според проучване на международната организация за условията на труд в чужбина столицата Либревил е осмият най-скъп град в света.
Маила, политик, подкрепящ Бонго, признава: “Габон има своите проблеми. Няма пътища, няма достатъчно училища, безработицата е твърде голяма. Но ние трябва да решим нещата, съобразявайки се с нашето собствено време и по нашия начин - мирно, а не по пътя на войната”. “Аз поне мога да си легна да спя, без да се страхувам за живота си”, казва той. “В тази част на Африка това никак не е малко”.
Някои от гражданите на Габон смятат Бонго за “познатото зло”. И докато мнозина искат да видят промяна, то други се опасяват, че нещата могат да станат много по-лоши, ако той си отиде. “Може да има катастрофална борба за власт, всички се страхуват от това”, смята журналистът Гай-Кристиан Мавиога, който е бил задържан за месец през 2007 година, след като публикувал уводна статия, озаглавена “Последните дни на Бонго”. Сега Мавиога твърди, че ще подкрепя Бонго докрай.
Хранителни продукти на пазар в Либревил. Богатството на страната зависи от стопяващите се нефтени залежи. Обработваемата земя е само един процент от територията, а повечето хранителни продукти се внасят от Франция или от Камерун. Снимка: пийскорпсонлайн.орг
Навремето Габон се хвалеше с най-голямата консумация на шампанско на човек от населението в света. Но тъй като се очаква до 2030 година нефтените запаси да се пресушат, а през последното десетилетие производството е спаднало с 30 процента до 250 000 барела на ден, до голяма степен с купона е свършено. Междувременно около 90 процента от приходите на страната отиват у най-богатите 20 процента от населението, докато най-бедните 30 процента живеят с по-малко от 1 щатски долар на ден.
На основното бунище в Либревил шестима боклукчии нападат купчина новопристигнали отпадъци. Мъж със скъсана черна барета издърпва бурканче с пресечено кайсиево кисело мляко и го поглъща жадно. 34-годишен баща намира счупен часовник, който се надява да продаде, за да може дъщеря му да завърши основното училище.
Самият Бонго е натрупал състояние, което, според “Фридъм хаус”, частна организация със седалище във Вашингтон, следяща за спазването на демокрацията, го прави един от най-богатите хора на света. Никой не знае на каква сума точно възлиза богатството му, но следи има. Френските медии са докладвали, че семейството му притежава изобилие от недвижими имоти във Франция - в един момент повече имоти в Париж от всеки друг чуждестранен лидер. През 2003 година служител от нефтения гигант “Елф Акитен” съобщи, че е открил няколко сметки на Бонго в швейцарска банка, по които се изплащали комисионни по нефтени сделки за много милиони долари.
Бонго решително отрича да е получавал пари по такива сметки. През 2006 година снаха му, омъжена за неговия син, който е министър на отбраната, се появи в американското реалити шоу “Наистина скъп недвижим имот” и си купи имение в Бевърли хилс за 25 милиона щатски долара (16 милиона евро).
Въпреки че Бонго е омъжен за дъщерята на президента на съседната Република Конго, скандали не липсват. В началото на 90-те години италиански моден дизайнер потвърди, че, наред с костюмите си, е изпратил на президента със самолет и момичета на повикване. А през 2004 година Бонго се присъединил към гостуваща перуанска кралица на красотата, поканена в президентския дворец, и, по думите й, натиснал бутон, с който накарал плъзгащите се врати да се отворят, разкривайки огромно легло. Тя побягнала разплакана, но казва, че Бонго не я е докоснал.
Роден на 30 декември 1935 година под името Алберт Бернард Бонго, най-малкото от 12 деца, Бонго служи като лейтенант във френските военновъздушни сили. След това бързо се изкачва в държавната йерархия и на 2 декември 1967 година, след като умира първият лидер на Габон след независимостта, поема президентския пост. Шест години по-късно той приема исляма и името Омар. Днес, по сведения на Държавния департамент на САЩ, съставът на президентската охрана възлиза на 1500 души, докато цялата армия наброява едва 10 000. Бонго се стреми да постигне международно одобрение и през май 2004 година посети президента Буш в Белия дом. Опитва се да се представи като посредник, работещ за прекратяването на конфликтите в Чад и в Централноафриканската република, където страната му има малък контингент от миротворци.
Фактът, че Бонго вероятно ще остане на власт в близкото бъдеще, изглежда се приема от населението, което го смята за главния водач. “Културата на Габон повелява, че човек трябва да почита по-възрастните от него. Не можеш да кажеш “не” на някой по-възрастен от теб”, обяснява професор Мояма. Бонго е по-възрастен от повечето, така че “мнозинството от хората просто страдат мълчаливо”, казва той. “Проблемът е, че хората в Габон вече не мечтаят, а когато не мечтаеш, то страната ти е в беда”.
Шарените картинки, емоционално-сериозното говорене, звуковите ефекти и т.н.
DT-838 (((
