5404/7 ще свършат ли работа? Имам от тях.

Абе тока им е малко мъничък ама пробвай, ако ги усетиш много да греят значи им е нанагорнище. Само да не ги вържеш обратно ...

С каква честота се превключват ? Ако е ниска примерно под 1KHz проблема може да е и от драйвера. Аз съм ползвал TC4420 горят много лесно и се получава същия проблем като при теб. Направи драйвер с обикновенни транзистори и виш дали ще има същия проблем, според мен проблема ти не е в крайните мос транзистори.

Това само аз ли го виждам? При положение, че Рек не може да рисува...
Обратните диоди са задължителни за всяка индуктивност щото тя натрупва подадения и ток и по-добре тои да се "изхарчва" върху товар с напрежение по-малко от волт отколкото 100 волта.
Ама сложи от хорски срам някакъв радиатор, пък ако ще да са дебеели писти!

Офтопик: Рек, к'во стана с вентилатора в банята ти? Утре ще ровичкам платката на машина за лед - вентилаторът се управлява със симистор и никога не дава дефект. Да ти сваля ли схемата?

Ouch, ми поне аз не го бях забелязал. За да стане експериментът с токозатварящите
диоди, тия кондензатори по-добре да ги няма.

Ако след слагането на диодите механичната реакция е достатъчно бърза, всичко
е наред.
Ако се забави повече от допустимото, се почват едни експерименти със серийни резистори
за тия диоди и подобни, но брутално слагане на кондензатори сорс-дрейн може само
да докара беля (направи ги достатъчно големи, докато гръмнат FET-овете по ток...).

Ако се стигне до серийни резистори, напрежението и върху диодите, и върху FET-овете
почва да се качва (с качването на съпротивлението), и Шотки диоди едва ли ще вършат
работа.

А аз сега си мисля нещо съвсем друго, нямам идея как работет тия клапи, гледах в нета ама неговата им адве намотки ... дали това не е стъпков .... т.е. да му подаваш импулси докато стигне позиция и после да го закотвиш там ...... само идея за управлението, иначе ако е като серво позицията би трябвало да е зависи от тоношението на тока в намотките, т.е. запълването на ШИМ-а

Нямам представа какво точно е устройството на тая клапа, но да не би двете намотки да си влияят по някакъв начин: в смисъл едната да индуктира напрежение в другата, ако делят обща метална сърцевина?

че те си имат вградени токозатварящи диоди ве, абсурд да е от това. мен лично не ми се връзват нещата, нещо от нещата не е както го казва река.

Опа, забравил съм да го нарисувам. Седи между отрицателния край на намотката и сорса, демек между сорса и дрейна. Първоначално беше без тях, обаче се сетих за една друга тема, където съсловието ме поучаваше как не можело индуктивен товар без тези кондензатори.



Ми бачка от много време и без прекъсване. Но там е с реле и няма кво да му се мисли.

Оф бе, еврейко, колко пъти да ти обяснявам. 2 намотки са, абсолютно еднакви. В зависимост от посоката на тока, клапата отива или в едната или в другата посока. Ако пуснеш ток в еднаква посока и на двете едновременно, клапата се получава кинетична енергия х2. Ако пуснеш на двете ток в обратни една на друга посоки, те се неутрализират взаимно и все едно няма нищо, клапата си виси. Съответно принципа на работа е обратно напрежение и пускаш или едната или другата намотка, в зависимост от посоката, в която искаш да движиш клапата. Принципно, ако се ползва драйвер за DC моторче, може да се управлява като се ползва само едната намотка, но с 2 е по-лесно и е по-динамично. Като достигне клапата желаната позиция, гледаш да остава там, отново чрез постоянно променяне на запълването на 2-та ШИМа. От което произлизат доста неприятни ефекти, още не съм го измислил как да работи нормално, но може би ще пусна отделна тема за това.

tgi говори за диод в посока дрейн --> +12, в транзистора е сорс --> дрейн.

Тоя кондензатор е едно да там на механични ключове, друго на MOSFET-ове.

Ако нямаш токозатварящи диоди (не знам има ли вградени, както предполага
Зейфод, пробвай да премериш) и успееш да заредиш тоя кондензатор примерно
до 100-ина волта, като отвориш FET-а при 0.1 Ома съпротивление на канала токът
няма да отиде чак до 1000A (и жиците, и самият канал ще се съпротивляват ),
но най-вероятно ще отиде до неприемливи стойности и ако не веднага в някакъв
момент може да има пушеци. Въобще такива неопределени истории не се оставят,
затвори тока в намотката с диод и ако се налага го ограничавай със серийно (на диода)
съпротивление за по-висока механична скорост, ама *без кондензатори*.

Погледни с телескопа (осцилоскопа, де) дали при изключване напрежението
върху дрейна скача над това, с което храниш системата - ако не, Зейфод е прав
в предположението си за вградени диоди и можеш да забравиш за всичко писано
дотук след като махнеш кондензаторите.

Имаш няколко грешки, и всички ги посочиха, аз ще се опитам да обобщя:
1. MOS-а, който си избрал, не е подходящ за целта - при това съпротивление на канала при 3Аdc без радиатор температурата на корпуса ще ти е с около 60 градуса над околната (Rthja = 30C/W без радиатор). Имай предвид, че съпротивлението на канала се увеличава с увеличаване на температурата на прехода. Избери нещо по-подходящо - с максимално напрежение около 50-60V и Rds.on единици или 1-2 десетки милиома (като IRFZ44-48, има и много други по-добри).
2. Външни обратни диоди не вредят - вярно е, че всеки МОS си има вградени обратни диоди, но те са бавни и с по-голям пад от добри външни. Не добавяй нищо около външния диод и гледай да го закрепиш по-близо до сорса и дрейна на транзистора (ако добавиш съпротивления, най-големия ефект, който можеш да постигнеш, е да накараш вътрешния диод да работи вместо добавения външен, т.е. де е файдата от външния).
3. Снубер не се прави с гол кондензатор - или ги махни, или им добави последователен резистор (няколко десетки/стотин ома на подходяща мощност). Но при всички положение 220n са много като стойност, намали ги, ако ги оставиш.
4. Имаш ли dead time, aко нямаш, сложи.

При такива схеми имаш два типа загуби - от активното съпротивление на канала, които се решават с подходящ транзистор и външен диод, и от превключване (когато транзисторът е в ~активен режим), които се решават с подходящ снубер и регулиране на dead time-a и работната честота (ако правиш "щракало"). Общо взето ги бориш поотделно, само че трябва да знаеш кои са ти доминиращи в общите загуби.

В твоята схема напрежението на дрейна на изключения транзистор би трябвало да стигне 2 пъти захранването (при включване на другия транзистор), ако намотките имат индуктивна връзка и са в определена посока. За 12V захранване и 60V транзистор мисля, че снубер не ти е необходим, ако не разкарваш жици надалече.

аве нещо изтърва за шим, я кажи с каква честота е. ако ти е много висока честотата (примерно 10 килохерца) ще пекат заради капацитетите.

Или фронтовете.