40V транзистор ще свърши ли работа?

Проблема не ти е нито в транзисторите, нито в обратните диоди(има си ги вградени в този транзистор), нито в 10-те килохерца, проблема ти е във голямото Rds_on, по каталог е 0.25 Ohm, при 5А ток през транзистора това е 1W загуба върху транзистора, 1W без радиатор на TO-247 означава ако околната температура ти е 20 градуса, корпуса да загрее до към 60-70 градуса. Затова потърси транзстори с много по-малко Rds_on. Просто си избрал неподходящ транзистор, примерно в Комет има IRF540, Rds_on 0.077 Ohm, при твоите 5А ще рече 0.385W загуба върху транзистора, пак ще има нужда от П-образен радиатор, но разсейваната мощност е вече 3-пъти по-малка.

е пирев, че един ват вярно ще позагрее транзистора, но той говори за зверско греене и топене на флюса. за мен зверско е поне 100 градуса.

Мммм пирев нещо според мен не го е сметнал, не е 1 Вт, значи той мери с уред, т.е. тока който протича е средният, щото има PWM, та 5*5*0.25 = 6.25 при 65 С/Вт както е в каталога това са 406 С дори уреда да лъже нещо и тока да не е толквоа голям, и на половината да е транзистора ка ще грее зверски, всичко над 2.3 А ще го прегрява, про 2.3 А ще разсейва 1.3 Вт някъде което е около 80С над околната, в топли дни 120 С или около максимума при който това животно може да живее известно време, иначе май му давта 190 .. ама аз над 70-80 не бих го държал.
Относни диода, този в транзистора няма да го спаси ми се струва, напрежението на дрейна е по положително от +, така че тоя диод който е вътре кум маса няма как да проведе.

Още по зле, ако е над 1W разсейваната мощност върху транзистора, просто дадох за пример какво става при 5А ток. А и тия 5А с честота 10kHz, засечени с уред който мери до към 1kHz, може да се окажат и 10А, затова и температура е толкова висока, че се разпоява.

П.П. Ама ебатий сметката дето съм направил: 5А по 0.25Ома = 1 W !!! , явно докато пия кафе на терасата не мога да смятам ...

Доколкото разбирам това си е диференциален електромагнитен дросел, огледало, фотоклапа, високоговорител или к'вото е там - нищо ново под слънцето (освен че е бързо и енергоемко - нужно ли е?). Обикновено се управлява аналогово ама КПД-то съвсем отива по дяволите.
Не забравяйте за кондензаторите! Дори при синусоидално 10кХц (което пищи неприятно) те имат съпротивление 72 Ома а за импулсите не ми се мисли - нали затова CMOSките почват да греят при високи честоти.

Рек, не бъркай Ямбол със Стамбол Бобината за кола е хитроумна система от трептящи кръгове, както и ТХО-то в телевизорите.
Zmej , не му мъти главата със снубери и смърфове щото не са по силите на Река пък и едва ли на някой друг от този форум. Освен ако фирмата-производител не е казала как се управлява пък Река не е прочел

А при управление на индуктивен товар при ниска честота токът нараства естествено. Обаче тук говорим за електромагнити...
Аха, още един довод против ВСЯКАКВИ кондензатори: получава се трептящ кръг, т.е. при изключване на транзистора се получават затихващи трептения, посоката на тока/магнитното поле се сменят в такт, колкото по-голям кондензатора толкова по-дълго и толкова по-осезателно. Клапата почва да вибрира (понякога с по-ниска честота) предава се и на другата намотка... А бе ужас ви казвам

И пак edit: обратните диоди в случая не трябва да пречат защото спомагат поддържането на посоката на тока. Е, винаги са възможни някакви непредвидени резонанси...

Офтопик Edit - за вентилатора: най-често релетата се сбръчкват като управляват индуктивен товар. Не броя ситуацията в която релето е за 10А пък токът през него понякога стига и 8А. Затова хората са сложили симистор за вентилатора който въпреки че е безкондензаторен не е чисто индуктивен товар като контактор напр. Обаче схемата е пословична с безотказността си. Платката отпътува но имам някъде стара такава и съм навит за общо сведение да шляпна схемата. Като ми остане свободно време, де.

Пи е прав, разбира се - 0.25 Ома е страшно много, сложи някакви свестни FET-ове (и не
забравяй да махнеш кондензаторите ). При 1 ват TO220 ще грее непосилно, без радиатор
няма да се справи, а ти очакваш да виждаш и повече.
Като сложиш някакви по-така (< 0.1 Ома, поне IRF540) FET-ове, освен да махнеш
кондензаторите сложи и токозатварящи диоди, та да не гръмнат по напрежение FET-овете;
ако диодите пречат на механиката, кажи и ще продължим нататък .

Освен ампеража другата важна х-ка е мощността на транзистора. Обикновено при максималния ток се отделя и максималната мощност. Така ,че като видиш 20A, 120W, разбирай 20 ампера ПРИ 120вата. Без радиатор си до 1-2вата , нагоре трябват ребра и вентилатори.

Един леко страничен въпрос - на IGBT как се смята колко ще грее, в смисъл разсейваната мощност?

Ми мощност бе - P = UI

Естествено не говорим за преходните процеси, щото там е мътна водата.

Заглеждай се повече какво им е съпротивлението D-S в отпушено състояние.
Колкото е по малко толкова по малък радиатор ще ти трябва.
Проблема е почне ли да грее, съпротивлението му се увеличава и идва момента на истината
Виж този IRFP260 има съпротивление 0.055Ом и е 200V/46А - 280W, тоя трябва да ти свърши идеално работа при това има вграден диод за обратния ток .
http://www.datasheetcatalog.com/datashe ... P260.shtml

IGBT нямат съпротивление в отпушено състояние ,а напрeжение на насищане Ucesat=2-3V. IGBT са по-изгодни за големи тоци и напрежения. За малки и средни токове <10-15А IRF-ите са по-добри.

Абе във футурел има под 0.01 Ом ако се не лъжа, със сигурнсот купувах такива Р канални от тям, трябва и Н да имат от тая серия, и наистина им е малко, защото аз комутирах 20 А с един мижав радиатор.
А за мощноста дори и като прорамист трябваше вече да си научил P= U*I за биполярни и IGBT и P=R*I^2 за мосфети, това най-общи ....

Трябва да добавим, че транзисторът най-много грее по време на преходните процеси- on/off off/on. Просто съпротивлението на канала не може да се промени с безкрайна скорост. От тук следва, че по-големия брой превключвания за секунда значи и по-голямо количество отделена топлина.
А начините за осигуряване на максимално бързо отпушване вече са принципно напълно изяснени- осигуряване на достаъчно високо гейтово напрежение и ток за "зареждане" на гейтовия капацитет.

Мии, те и биполярните си имат съпротивление на насищане. С достатъчна точност може да се каже, че ако при 20А напрежението е 2В при 10А ще е 1В. Разбира се дарлингтона бърка сметката.
А индуктивността дава свръхнапрежения при изключване но не и свръхтокове при включване.

Рек, ти така не си призна: махна ли кондензаторите и сложи ли обратни диоди?
И все пак съвсем без радиатор няма да минеш, дори екзотиката с 0.01 Ом ще почне неприятно да грее и току виж след година се пропукала спойка или разлепила шина. И какво и е толкова страшното на една П-образно огъната пластина, да не говорим че кутийката може да има алуминиева страна...

Едит: Ама с какво помагат обратните диоди в транзисторите?! Диодите се слагат паралелно на индуктивността!

Нарисувах го бе Рек, виж на gmail3