бонго, биполярния не може да падне под някакво напрежение Е-К, колкото и да го отпушваш. затова при тях не се говори за съпротивление в наситено състояние, а за напрежение. мос транзистора не само че може да да слезе до нула, ами може да пуска и ток на обратно, като истински резистор.

Не дрънкай глупости бре, като не разбираш от аналогова!
Мии виж волтамперните характеристики в някой учебник.

Да, ама зейфод тоя път е прав

това за биполярния е така- Нарича се колектроно напрежение на насищане Uc sat и е от порядъка на 0,8В при повечето транзистори.
Мос-транзисторите могат да се използват и при реверсивно включване, но нямат еднакви параметри с правото. Освен това при повечето мос-ове има и демпферен диод, който шунтира транзистора в реверсивно включване.

аа, под 0.8 е. мисля че стига до към 0.2 и надолу даже. а мос транзистора е безценен заради това си свойство на "чист" резистор и че търпи обратни токове. мос транзистора е най-добрия активен елемент правен, жалко че израстнах в биполярно време.

При управление на индуктивен товар задължително трябва да има защитен диод:


в противен случай ще има огромни пикове в напрежението върху ключа (транзисторите). Става и с кондензатори, но трябва да са с голям капацитет и ниско съпротивление, защото иначе пак ще има високи напрежения. Но при всички случаи най-добре е да си има диод, а ако се слага кондезатор то е за филтриране...

Да се слага 400v транзистор при 13V схема е меко казано глупаво. Колкото по-високо е Uds толкова по-високо е Rds, а от там и грееенето. Затова първо се слага достатъчно мощен диод, който да ограничи напрежението и след това може и 20 волтов транзистор да се сложи.

За съжаление у нас няма голям избор на транзистори, иначе с поръчка има много със съпротивление само няколко милиома. В комет гледам най-подходящ е BUZ11 (40mR, 50V 30A). С него ако се управляват 10А@13V ще имаме 10А*0.04R=0.4V пад или 4W печка. Това ще грее разбира се, но пет пъти по-малко от сегашния.
За да няма греене си трябва транзистор с Rds < 5mR примерно IRF8252, който при 10А ще разсейва около 200mW и с добре направена платка няма да се усеща топлина изобщо...

Стига си до 0.2 наистина. Виждал съм преди много години да слагат в ключове по DAC-ове и
подобни тразистори вързани "инверсно", т.е. разменени емитер-колектор, по някаква причина
така можеха да се насищат (ако си спомням добре, самият аз не съм го ползвал това) до към 0.1 волта.
Е, да наситиш такова обратно нещо е зор, ама ако дава два пъти по-ниско напрежение на
насищане и нямаш други опции все е нещо... .

То в биполярното време имаше и JFET транзистори, аз доста съм ползвал ( и сега го правя)
като управляемо съпротивление. Всъщност тия, които плозвам - 4391 или подобни - са си баш
от онова време непромененни и до ден днешен .

бе то мос транзистори имаше нейде по света, ама не и у млад техник в разград

Е точно в Разград пък е имало начини да се намират разни такива работи, само дето не си търсил достатъчно упорито... Може да е било по разни заобиколни канали ама все пак е можело. Само за информация - по него време имаше поне 2 завода със западна техника, кипаджиите са си поръчвали какви ли не екзотики по "второ направление", пък кой знае че не трябват за резервни части ...

Добре де, Рек, а с биполярни не става ли? Що не опиташ с 3 паралелни FZT1051A, има ги в Комет. Слагаш изравнителни резистори само на базите. Гарантирано ще пече по-малко.

О не, какви биполярни какво изравняване. Базите и да им изравни човек
колекторните токове ще имат собствено мнение.
MOSFET-овете от друга страна се паралелизират лесно, единственото сериозно
ограничение е от капацитета на гейта (колкото може да поеме драйверът).
Рек има вече достатъно инфо за следваща стъпка.
Това, което дотук не се знае, е колко волтови транзистори му трябват (т.е. до
колко трябва да ограничи тока през токозатварящия диод, за да получи достатъчно
бърза механична реакция). Това без експеримент няма да мине, и може да се пробва
и с наличната установка.
Рек, ако нямаш осцилоскоп можеш да премериш върховото напрежение на дрейна
на FET-овете с някакъв бърз диод, кондензатор и мултиметър. Някакъв 400 волта
fast recovery (още по-добре ако има префикс и ultra или подобно), анодът към дрейна,
катодът към кондензатора, чийто друг край е на маса. Мериш напрежението върху
кондензатора (един от тия 0.22 uF , дето сигурно вече си ги махнал ще свърши работа).
Мултиметърът дано е 10 мегаома, цъкай каквото цъкаш с период под някоя и друга милисекунда.

абе тия неща могат да се смятат, а който го мързи може да ползва различни софтуери. Аз вече няколко пъти препоръчвам www.miscel.dk/MiscEl/miscel.html

Дайте ми данните и ще ви направя сметките
Трябва ми индуктивност на соленоидчето, работен ток и препоръчително време за разряд...

Ако схемата е само с диод, пренапрежението ще е съвсем малко и 20-волтов транзистор е повече от достатъчен. Проблем ще е обаче времето за разряд, ако предположим индуктивност 100mH и ток 5А ще се освободи за 1-2 секунди. Предполагам това е много... за да се намали се слага съпротивление последователно на диода. Примерно при 1 ом (100mH, 5A) ще се получи пик +5V, т.е. ефективно върху транзистора ще се стоварят 13+5=18V (демек поне 30 волтов), но времето за разряд пада 10-на пъти (т.е. ~200mS). Aко трябва още по-бърз разряд -> примерно с 5 ома времето ще падне под 50mS, но транзистора трябва да е 60 волтов. И те така...

Ей, ама спорите с човек дето е сърбал биполярните с лъжица!
Аз например в HiFi съм ползвал биполярен транзистор като регулируемо съпротивление и не защото съм нямал MOS подръка.
Тома Неверниците да включат към 5В един BC337 с 47кОмови резистори в базата и колектора и да измерят колекторното напрежение. Или да видят 2N3055 в частта Figure 5. “On” Voltages. Или да измерят изходното на LM324 или на някоя TTL-ка при малък товар.

Биполярните са слооожно нещо, има транзистори и транзистори, режими и режими. И един с друг не си приличат.
В учебниците които са ми останали (2-а броя) моделите на транзистора са твърде сложни да ги разберете и се предполага, че волт-амперните характеристики са изядени в предния курс.

Виж, при съставен транзистор наистина няма начин да паднеш под 0.7В.

Иначе:
- Слагането на няколко в паралел е тъпо а с биполярни Река няма да се оправи.
- При ограничителни диоди паралелно на намотката колекторното напрежение няма да стигне и 15В. Те осигуряват и най-бърз спад на тока при Off без излишно усложняване.
- Ако почнеш да искаш твърде много от системата (над механичната и времеконстанта) само харчиш ток джамба и най-много да опукаш нещо.

Ама Река си мълчи като д*пе а ние ще се избием тука Дори не си е признал дали е махнал кондензаторите а за характеристики на системата да не говорим.

Edit , miro_atc , че май писахме едновременно. Повечето бобини са проектирани за обратен диод, друг е въпросът какъв е максималният им ток и механичната времеконстанта.

Edit2 за tgi отдолу (че много зацапахме): казах, че има режими и режими. А номерът е в пълната липса на постоянен колекторен ток. А за добра линейност и променливото напрежение трябва да е десетки миливолти.

Миро, разбира се, че се смятат.
Ако имаш числата, които трябват, де ... В случая не изглежда да е така.
Вероятно не е известно и какво време за механична реакция се гони.
Няма да мине без експеримент, никога не минава при толкова неизвестни и
за пръв път, правено от човек без особен опит в областта .

Бонго, *не можеш* да ползваш биполярен транзистор като управляемо
съпротивление. Физиката няма да ти позволи.
Когато е наситен, под някакво напрежение на колектора базовият ток
ще тече *и през колектора*, какво управляемо съпротивление виждаш.
(Управляемо съпротивление се ползва като термин в смисъл, че то си е съпротивление
от 0 до еди-колко си волта върху него; нулата няма как да я постигнеш с биполярен
транзистор).

е аз бях ученик тогава, имах един приятел дето баща му беше в радиозавода и го заливаше с всякакви екзотични части, ама оня си ги пазеше и не даваше на никва цена. то мос транзисотра тогава не осъзнавах колко е велик, но много ми беше дерт за високочестотни транзистори - купих си от варна два BFR91 и им треперех да не ги изгоря. другото много дефицитно нещо бяха 7446/7 - дешифратори за седем сегментен индикатор.

@бонго, аве не си само ти дето е слагал в схема биполярен като "променлив резистор", но това е пълен ташак.