Това захранване случайно да може да регулира и напрежението? Ако да, подай един-два волта и тогава мери тока

Иначе от това което казваш изглежда че индуктивността ти е нискоомна, вероятно под 1 ом. Освен това не само активното съпротивление, ами вероятно и самата индуктивност е ниска, демек може и да няма 100mH както предполагах... По-скоро ще да е в порядъка 1-10mH, ако не и по-ниска.

То май се очертава каквото си мислех отначало: тия бобинки изобщо не са за 13В и/или Река пререгулира. И са правени за управление с постоянен ток, при променлив взаимната идуктивност прави "Бау!" и транзисторите "Ау!".
Рек, признай си че отпушваш и 2-та транзистора едновременно! Щото можеше на 2-а периода между които да има вмъкнати паузи за да свърши и диода някаква работа но пак е тъпо. По добре e да работи само 1-н транзистор а ако искаш по-голяма динамика сложи ПИД алгоритъм.
А 2-та ампера DC могат да ти докарат доста по-големи пикови токове, захранването да кляка и майката на транзисторите да плаче.
Съдейки по икономията на радиатори сигурно икономисваш и от дебелината на писти и жици. Остава да не си сложил поне 100мкФ на платката (аз бих шляпнал доста повече). А бе ти програмист ли беше или икономист?
Сложи скопа първо на захранването, после на шунта, на дрейна, на гейта, на циците на Памела и дай някоя картинка.

Хм, не знам кво съм мерил преди... Сега го замерих пак. Намотките са по 2 ома, а тока е почти пропорционален, на 13V е 7А. Сега се сещам, че май мерих двете едновременно.
При 13 В напрежение, за да седи клапата в най-горна позиция е достатъчно запълване на ШИМ-а ~170/256, което е точно 2/3 или отговаря на 4.6А, но реално през повечето време работи на 2-4А, в долните позиции пада и под 1. Но както казах, транзистора си грее стабилно на 3А. Ще взема да изкопам една термодвойка да го мерна.

За Бонго - да, имаше един период, където заради бъг в един момент се включваха и двете намотки, но го махнах. В оригиналната кола управлението е точно ПИД, захранването е акумулаторното. В момента няма платка, всичко е хвърчащо.

Днес цял ден бродих навън и сега съм полузаспал, но да постна това, че утре се надявам
да спя до към 2-3.



Значи е около 1 Ом, по-точно от това няма нужда да го мериш (поне засега не виждам
смисъл). Ако 10.8 е напрежението на изхода на захранването, де. Но и инак, просто ще
е под 1 Ом, все тая.

Явно бобината "няма" активно съпротивление, очаква се от тебе да регулираш тока
през нея както се опитваш - с PWM.

В тая ситуация без някаква защита по ток срещу насищане на магнитопровода няма да
минеш - но това после, засега лабораторното захранване изпълнява тая функция (захрани
бозата от автомобилен акумулатор и сигурно ще има пушеци).

Но нека стане ясно защо пекат MOSFET-овете. Тия 5 милиома при 10А (нали толкова пуска
захранването) трябва да пекат за 10*10*5е-3=500е-3, ми половин ват не е толкова много
за TO220, ще пече, но няма да топи флюсове, към 50-60 C ще е. Можеш ли да го пробваш
това - едната бобина само, постоянно пусната за колкото дълго можеш да я оставиш, без
да почне да пуши нещо? Ако може без рискове да го удържиш 5-10 минути така и да видиш
колко грее ТО220-то, ще е ако не напредък, то поне подготовка за такъв . Ако FET-ът е
свястно отпушен (10-12 волта DC гейт-сорс), би трябвало да можеш да го пипаш, но
да не можеш дълго да го стискаш с пръсти, ще почва да пари - някъде това е по спомен
половин ват върху ТО220.

Рек, каква е вероятността да си разменил сорс и дрейн?

и още един въпрос - TC4427 с колко волта е захранен?

...... грешка ... ти говориш за тия 5 мом които е пробвал ....... я кажи рек какъв им е модела

Бе може и грешка да е, то човек греши с платката в ръцете а какво остава ако не я е виждал,
но малко вероятно, 5 милиома ако са наистина специфицирани 10 A вероятно ще са в обхвата
и сметката би излязла. Но ако знаем модела ще е по-лесно, де.

Бе каз аси той модела, ама по номограма при 10 А пада DS е около 0.1 В, т.е. поне 0.8 W, което при тоя модел 65 С/W без радиатор е нормално да пари на пипане.

О да, демек при 25C Ta 77C Tc, това пари яко.

Мии, шъ пари я! Шъ превключва той индуктивности дето харчат доста ампери с ТО220 без радиатор
Е, новите едва ли биха се разпоили ама ако това е успокоение...

А аз днес оправих първата си Итински повредена платка. Един от каналите на ULN2003 беше изгорял и го замених с BC337, 2-а резистора и диод. Ама 12В реле харчи 80 мА на 15В. Как е изгорило 500мА канал...
Аз обаче спасих цял хотел от липса на климатик и утре очаквам оферти за свирка

Значи ползвам диод STTH12R06 по описаната схема. Ефектът е, че консумацията скача драстично и клапата почва да се движи хаотично.
Друг интересен факт е, че като пипам транзисторите с пръсти се получават разни интересни аномалии. Примерно ако пипна сорса и дрейна с пръст, клапата вибрира по-малко (по принцип има лека вибрация). Като пипам едновременно дрейновете на двата транзистора, вибрацията се засилва и усещам леки токови удари.

С токозатварящи диоди при 12 волта захранване не би трябвало да усещаш
никакви токови удари (няма къде напрежението да отиде над 12 волта),
нещо не е вързано както трябва ли, какво ли.
Диодите са предостатъчно добри за целта.

Не можеш ли по лесен начин да програмираш цъкането без обратна връзка,
ами да задаваш на ръка каквото искаш? При периода, който си избрал, почваш
примерно от 1 микросекунда отворено и вдигаш нататък по малко и гледаш
какво става (мисля си за период между 0.1 и 1 милисекунди).

Рек, а комшията не те ли псува че му къдриш кабеларката точно когато си гледа порното?
Я сложи шепа филтриращи кондензатори, подходящо свързани по-дебели жици/писти, ако трябва раздели силовата от пикльовата маса с няколкоомов резистор, RC групи на входовете (има ги готови трикракови) и т.н. противосмутителни мерки. И ползвай някакъв осцилоскоп най-сетне да видиш к'ви ги вършиш

Edit за оня офтопик за безотказно управление на мотор/индуктивност:
Днес ми затрябва чарк от платката и се зазяпах. Мии, как да изгори: хората сложили 8А/600В симистор с малък но дебел П-образен радиатор да управлява 30-40Вата вентилатор. Между анода и катода си има варистор за 250В и последователна RC група 100нФ/275В-АС и 100 Ома/0.5Вата. Управлението му става през симисторен оптрон с отпушване при нулата който дърпа тока от анода през 100 Ома/0.25Вата а управляващия електрод на симистора е шунтиран с 47 Ома/0.25Вата.
Офтопик ама не съвсем - с трици маймуни не се ловят!

А на мен ми затрябва симисторния оптрон да го сложа на "съвременна" платка с Пикльо16 на 8МХц заменящ термостат и CMOS таймер с нулиране от микропревключвател в старите версии Беше и ПОЛУИЗГОРЯЛ светодиода на оптрона - правото му напрежение се беше качило почти 2 пъти и недоотпушваше фотосимистора - Е-ТИ ПОВРЕДАТА!!!
И в същата тази "съвременна" платка със симисторен оптрон за 1.5А/400В и само RC група за защита управляват 70Вата двигател в тежък режим (може дори да спре) като за защита се разчита на Пикльото да види спирането през датчик за обороти - оптрон.
Това само Никола ще да го е проектирал!

Здравей
И аз имам същата клапа на моята кола. Нея я управлявам с един IRFZ44N. Двете намотки са свързани в средна точка на която подавам + а тази дето е за затваряне на въздуха съм я свързал през резистор 30-40ом към маса. Другата намотка която отваря се управлява чрез един транзистор към маса чрез ШИМ. Оборотите се управляват доста плавно.

Супер, можеш ли да дадеш схемата на цялата история от пина на контролера до транзистора?