Абе на теглилчо схемата сигурно е ОК, това е някакво компромисно решение да се спести един транзистор и опрости управлението, обаче според мен динамиката пада, верно че двигателя засмуква клапата и тя се затваря но само на това да се разчита не знам дали е удачно, не напразно е предвидена в този вид, иначе биха я направили като много други с пружина.

Днеска се върнах от морето, за кратко борбата беше спряна. Последно пробвах да клатя мосфета директно с пина на процесора, без оптоизолацията и драйвера, като резултатът е, че той изгоря горкия. Утре ще го сменя и ще пусна усб връзката на уреда, белким покаже няква свястна осцилограма.

Я кажете на какво се дължи следният интересен ефект:
Днеска подкарах проекта, обаче се беше откачила масата на транзисторите. В смисъл сорса остана висящ. Обаче клапата въпреки това си бръмчеше лекичко и даже се вижда как леко помръдва! Как става това?

мистерия

Мистерия от вида на някой-друг нанофарад капацитет гейт-дрейн .

Правил съм няколко опита да ползвам драйверни схеми и полеви транзистори, и в самото начало на опитите ги прекратих .
Сега когато ми е необходимо да ползвам големи токове от порядъка на 10А (обикновено в електриника за автомобили), ползвам BTS 442.
За мен са супер и излизат колкото обикновен полевак с дриверна схема пред него Предполагам че имат някакви големи недостатъци и аз не ги знам .

Полеваците си искат компетентно управление. За една група IRF-и, които ползувах за управление на зарядно устройство, направих двутактно драйверно стъпало от два биполярни транзистора. Така се получи един бързодействащ ключ, който ми вършеше работа в конкретния случай.
Та като имаш оптоизолатор, добави едно противотактно стъпало в схема на повторител. Възможно е да ти греят транзисторите просто защото не успяват да се запушат напълно или да се отпушат напълно. С други думи - работят в активен режим. Трябва си им нещо, което уверено да зарежда и разрежда паразитния капацитет на прехода им.
Такива работи. Пиши какво е станало!

Я обясни какво ще рече това. Иначе да, има оптрон (6N136, ако има значение), който е достатъчно бърз. След това има микрочипски драйвер от серията TC44xx. На гейта на транзистора сигнала си е перфектно усилено копие на това, което е на пина на контролера. Като пусна захранването на бобината, сигнала леко се изкривява в горната си част, но въпреки това си изглежда нормално.
Пробвах и един друг МОСФЕТ - BUZ11, обаче и той почна да пуши след около 15-20 сек. бръмчене и 1.5А ток.

Вчера инсталирах PC софтуера на портативния уред и довечера най-накрая ще направя малко скрийншоти на осцилограмите на различните ситуации.

Нищо, драйвера който ползваш е точно това стъпало за което говори.

Ми добре бе, дебиш, къде е гнилото в цялата схема?

Окей, кажи ми какви транзистори ползваш? Каква е честотата на комутация? Намотките какво омическо съпротивление имат? Знаеш ли им индукцията? Радиатори ползваш ли?
ПП: Тони, 80 миливолта не са 0.8 волта! Освен ако не съм те разбрал правилно ...

Окей, ето графиките:

Конкретно графиките са взети от IRF1405. Честотата е ~125 Hz. Съпротивлението е 1.8R, индукцията не я знам и даже не знам как може да се измери.

Времената микросекунди ли са?
Вържи последователно на бобината съпротивление 1ом (или по-малко,няколко 1ом в паралел) и смъкни диаграма от него. От там ще излезе тока а може да се сметне и индуктивността.

- наистина ли честотата е 125Hz?