Ми ако честотата е 125 Hz и телескопът вижда правилно (последното ми изглежда
съмнително...) фронтовете (на гейта) са стотици микросекунди - не мога да си представя
как може да се получи това с тия драйвери. Дори никакви блокиращи кондензатори
да нямаш на драйверите, пак не бих очаквал да е толкова зле (стотина наносекунди е
нормалното, под 100 още по-добре).
От друга страна, ако фронтовете са наистина стотици (и десетки стига) микросекунди,
ще пуши като фабричен комин цялата работа, няма съмнение .

[edit] Тия 60 волта при изключване означават, че имаш някакви токозатварящи диоди
със серийно съпротивление ли? (без серийно съпротивление всичко би било в рамките
на 12-те волта). Не че виждам проблем там, всъщност изглежда добре откъм напрежение.
Токът също трябва да се види (0.1 ом серийно или нещо от рода).[/edit]

Тоест за сега диагнозата е, че драйверът не помпа достатъчно?

Рек, я пусни снимки на опитната постановка, да видим как е монтажът. Повече снимки, от повече ъгли. Ако форумът е кът с мястото, пусни ги на друго място.

Ми зле е.

От първата графика - когато драйверът е отпушен, дрейнът му е на 0V. Дотук всичко е точно. Драйверът е достатъчно нискоомен щом сваля напрежението. Междувременно, токът през бобината расте (до някаква стойност).

В момента на запушването напрежението скача (съдейки по качеството на картинките бих казал че минава много над 100V, просто игличката не се вижда). Това е много голям проблем. Очевадно диодите са слабички или май направо липсват? Както и да е - заредената бобина се разрежда, вдигайки напрежението до небесата, а би трябвало да не минава 15V.

Има още "чупки" по картинките дето са странни, но вариантите са много а не знам схемата... Но при всичко случаи първо трябва да разкараш тия пренапрежения. След това останалото

Забравих да спомена, че тестът е правен без диод. Кажете пак как се слагаше че не ми се рови.

Транзистора си има вътре, няма нужда да слагаш.
Проблема е че напрежението му DS е до 55V, имаш отскоци доста над 55V и това може да го понагрява.
Сякаш в описанието му има нещо гнило с тези кекави изводи малко трудно ще издържи 169А ама както и да е не е за там!
Трябва ти нещо поне до 100V ако не и повече, и да се отпушва напълно около 10-12V ако драйвера ти се захранва с 12V .

То проблема е, че моделите с голямо напрежение са с голямо съпротивление и обратно. Последно кое е по-необходимо в случая?

Пламене... пламене... (no comment)

Рек, не ми се чертае, виж тая страница долу схемичката... Тя е с двигател, но това пак е индуктивен товар. Забележи диода паралелно на двигателя (индуктивността)... Е това животно не позволява напрежението да скача много над +Vdd....

А диода на гейта трябва ли?

Не, не мога да си представя как е постижимо това с тия драйвери. Ако имат на входа си
много келяв сигнал... и пак не ми се вярва, май имаха хистерезис. Тоя телескоп каква му
е честотната лента?

На Миро постът е най-вероятно да сочи причината. Диодите ги сложи анод към дрейна на
MOSFET-а, катод към + захранването.

ми освен ако драйвера на транзистора не го изисква - не

За да разбереш всичко най-добре да си поиграеш с намотките и най-обикновено ключе. Донякъде постановката ти е известна - при автомобилите имаш бобина и делко. Но в случая си представи, че нямаш свещи - само ключе + бобина. Когато затовориш ключето - бобината се зарежда с ток... Когато се опиташ да отвориш веригата, бобината "се съпротивлява" и вдига яко напрежението. И макар че контактите на ключето се отлепват, токът продължава да тече под формата на ел.дъга. Ако имаш свещ, искрата се прехвърля там. Ако нямаш си остава между контактите на ключа...
Но тъй като при отворени контакти "съпротивлението" е височко и става все по-височко с отдалечаването им - се вдига мощността, която се стоварва върху тях. Тя става по-голяма и по-голяма и в един прекрасен момент искрата угася, щото в бобината не останало достатъчно енергия (разредила се е).

Проблемът е, че междувременно, върху ключът за кратко време се е изсипала много голяма енергия и затова естествено загрява и ако цъкъш достатъчно бързо ще стопиш контактните клеми

Решението е оня диод... в известен смисъл той е "свещта"... След запушването на транзистора токът продължава да тече през диода. Колкото по-добър диод слагаш съответно имаш по-малък пад върху него и по-малко отделяне на енергия, но пък за по-дълго време. В крайния случай ако можеше да сложиш перфектен диод (суперпроводник) с нулев пад - нямаше да се губи енергия и токут през бобината може да си остане да тече вечно... (стига и тя да е идеална).
В твоя случай трябва да избереш такъв диод, че да издържа на тока с който се зарежда бобината без да не загрява (много)

бтв, в полевия транзистор (надявам се) не прескача искра. Но при отпадането на напрежението на гейта, съпротивлението на канала започва да расте. В същото време бобината се стреми да поддържа тока..... и получаваш голямо съпротивление по някакъв ток => голяма мощност...

АУ!!! Страшно големи пикове. Тия напрежения, ако правилно разбирам постановката ти, са положителни спрямо маса. И са отчасти над 55-те волта, които ги дават за този транзистор като максимални. Допускам, че е възможно при това положение транзисторът да се отпушва заради пренапрежението и та тече ток през него, въпреки че драйверът го командва да се запуши. И съответно той играе в активен режим, вместо ключов и отлага повече мощност върху себе си.
Убий тези пулсации със защитни диоди на бобините. Освен това, сложи защитни диоди и на самите транзистори. Идеята ми е тези диоди да са мощни, при което те ще поемат част от тока, който иначе преминава през транзистора, но при далеч по-малък марж на напрежението, от което следва и по-малка отлагана мощност. Диодите трябва да са с високи обратни пробивни напрежения - стотици волтове.
Как се свързват ли!? Паралелно на защитаваният елемент, обратно спрямо напрежението, което го захранва. Схемата, която е дал колегата Миро дава идея за това.

Имайки в предвид с какъв скоп мери, може и проблем да е само в него. Той не е върхът на сладоледа, кой знае и буфера как пълни, пусни синхронизация по преден фронт и дай по малко време на развивката, ако сега 10 мс/дел или колкото е там, направи го 1, така че да хваща един импулс, за да видим наистина ли фрионта е толкова полегат.
Това може да става при много голям капацитет на гейта, ама не мое да имаш такъв голям. От друга страна при условие че правиш опити без диод, по одбре сложи диод, и нов трназистор и мери наново, тоя ако е грял и работил при такива отскоци дълго време може и да не е много адекватен.
Няма да е за пръв път, ама не е лошо да дадеш схема, съпроводена със снимка на сглобката

Ако транзисторите са 55 волтови, това, което се вижда е баш пробивът,
за който разказвах в началото тук. От него ще пече, естествено.