Противно на някои мнения, си мисля че PIC и/или AVR ( а защо не и двата ? ) са тамън за ученици в техникумите. Какво им е на архитектурата ? Не били линейни , че аз не очаквам един средно ниво ученик толкова да напредне за 1-2 срока, че да препълни първа банка RAM на PIC16F877 или първа банка програмна памет. И защо трябва да се обучават на асемблер, след като има C/Pascal/Basic ? Отмина времето когато кандидат-
шофьорите се обучаваха на Запорожки и Москвичи ! Езика от високо ниво е затова от високо, за да е по-близко до решаваните проблеми, а който ученик напредне достатъчно сам ще се запали след това да си научи асемблера. Не че не трябва да им се обяснява що е това асемблер, примерно могат в C-то да си вграждат колкото си искат подпрограми на асемблер.

Прочетох темата и в другия форум и като се позамислих (а пък мразя да мисля ), ако ще се прави макет за изучаване на по-съвременни микропроцесори и микроконтролери, не са много удобни PIC и/или AVR, освен ако не са с външна памет. Имам flash ПИЦ-и дето по поне 300 пъти ги презаписвам, обаче я си представете учениците кво мазало ще направят с един такъв макет още на първия месец, защото няма да работи само един човек, при което може да са стотици презаписи на седмица. А знаем как МОН ще отпуска пари всеки месец да се подменят PIC и/или AVR с нови. Ако ще е с PIC, то трябва да е от 18-та серия с външна програмна памет, на мястото на програмната памет се слага статични памети, може и с батерийка подпряни, прави се един свестен боотлоадер през серийния канал и ще могат да мажат колкото си искат, т.е. такъв макет ще изкара толкова години служба, колкото и ЕМК-12. Аз даже туй ЕМК-12 съм го забравил, защото в ТУ Пловдив през 1995-1997г. ( при ст.ас.Иван Кънев и ас.Евгени Генчев, ей "яки" пичове бяха ) ползвахме 32-битовия 68070 за развойна дейност, имахме C и/или асемблер, по избор.
Такъв един макет, снабден с няколко разреден LED индикатор, LCD индикация, няколко аналогови входа, няколко цифрови входа/изхода, 16 бутонна hex клавиатура, серийни канали, PWM, I2C, SPI, зумер, 1-2 релета, термосензор ( добавете нещата дето изпускам ) ще е много полезен.
А като ще помагаме, да помагаме реално, дайте вместо да си чешем езиците, да помогнем да понаправим един такъв макет, няма да е кой знае колко сложно, кой с каквото може ще помага, като го направим, току виж МОН се заинтересува и ни затрупа с поръчки за цял Бугаристан , при което гласувам доверие на Реконструктора да разпределя дивидентите .

Не, че е толкова важно, но нека се научат да спазват параметрите. а Пиковете не са толкова скъпи.
Моято мисъл беше, че трябва да се прави нещо, което може да се повтори в къщи. Не знам как е сега по професионалните гимназии и по институтите, но аз едва в Университета имах възможност да уча/работя в лабораторията извън часовете и то самостоятелно. Сега много ученици имат компютри в къщи и един програматор и т. н. ще им даде възможност да напреднат. Поне тези, които се "запалят". Именно това са хората, които "не светят с отразена светлина". Е, това според мен е важното.



Пирев, я стига шеги ! За нарушение на учебната програма човека може и да загази, а ти печалба чакаш! Едно време дедите ни като са давали пари или който каквото може за училища и читалища да не би да са чакали дивидент? Е, ще запишат имената на помогналите, както е традицията, но паметници не очаквайте .

Жалко, че "министерството" не схваща това. Те пък кво ли схващат !
Ако ще помагаме - да го направим. Кой с каквото може.
Ако инж. Сапунджиев е готов да синхронизира нещата и се изясни какво ще се прави, ти например предлагаш платките, някой ще предложи интересна програма (с подробни коментари) и т. н.
Аз бих могъл да предоставя скромна финансова помощ във вид на покупка на съответните чипове.
Сигурно много от вас се питат: "А бе тоя т. нар. Desert Leo що се прави на интересен, като не е. И кво си мисли, че прави."
Просто, момчета ми писна тук и твърдо съм решил да имигрирам. Затова, искам да направя нещо полезно докато съм тук. Е, тва е!

Приятно съм изненадан! Повече посещавах другия форум, но тук хората ми се виждат по-сериозни. Оттатък ги интересува темата “вино и ракия”, както и гюведжи по Хисаря и къде ли още не.
По проблема за професионалното образование съм писал на много места, че само този, който е станал добър професионалист може да каже, как да се подготвят професионалисти, а не чиновниците. За това в новия форум на МОН пуснах темата “Да спасим професионалното образование”, но нямаше кой да ми партнира за дискусия по проблема. Там, и в някои други форуми, използвам псевдонима Positron, но тук е професионален форум и за това използвам името и титлата си. С това искам да покажа, че не се притеснявам да кажа, че съм инженер, защото във всеки момент мога да докажа това. Сега има много хора, които притежават тази титла, но не смеят да си кажат, да не би някой да поиска да го доказват!
Щом говорим за образованието, моите предложения са били за широка професионална подготовка в училище и тясна професионална подготовка в паралелна образователна система, управлявана от браншови камари и други заинтересовани неправителствени организации. Под широка професионална подготовка обаче не разбирам “от всичко по нищо” както е сега, а създаване на една минимална основа от знания и умения, които да създадат самочувствие, че завършилият е техник, но знае, че за висок професионализъм още много трябва да учи. До толкова са ми необходими процесорите. Най-вече ме блазнят 12 битовите PIC-ове, защото организацията на паметта ми се вижда по опростена. От периферията не е нужно да им обяснявам всичко, а само едно – две приложения. От една страна е необходимо да разберат цифровият принцип на обработка на информация, а от друга – да могат да го приложат на практика. Ето това ще им създаде самочувствие. 6800 върши добре това, но изисква сложна платка за практическо изпълнение. Иначе с ЕМК-12 им правя светлинни ефекти с 8 светодиода, преобразувател код-честота, ШИМ, закъснения и др, които създават интерес, но чак накрая. На всичко отгоре сега вече са намалени часовете и за тази работа не достигат въобще от 2 години. Ако контролерът е по-прост, в часовете по практика могат да се правят подобни устройства, а при мен да се обясняват, което би предизвикало интерес от преподаването.
Още един път благодаря на всички за съдействието и ви каня на форума на МОН да дискутираме проблемите за професионалното образование, дано някой чуе.
Не трябва да се плашим от това, че много хора ще разбират от програмиране на контролери, а по скоро трябва да очакваме по-богата възможност за партниране в практиката и оттам условия, за поставяне на по високи цели в интерес на специалистите и обществото. Защо трябва на нашия пазар да допускаме турски, китайски и какви ли не фирми за неща, които ние бихме могли да произведем, но нямаме способността да се организираме!?

Абе четх но никъде не видях да се обръща внимание на софтуерни симулатори .... а мисля че точно за учебни цели, и за начинаещи един Proteus може да свърши много работа. Е верно ще е малко нелицнзен .... ама това някой дали го интересува ...
За процесора .. няма голямо значение, но PIC според мен са за предпочитане. За асмеблера ... той винаги си е нужен .. иначе не можеш да си оправяш простотиите на компилатора.

Радвам се, че се намеси Тони!
Ама... хайде по-конкретно предложение, а!

Програмата Proteus не ми е позната. Изтеглих току що някаква демо версия. Заприлича ми на Protel. Що за програма е това и може ли нещо да се прави с демо версия?

само да добавя че има една книга/учебник на русенския университет. основно се говори за пик и мисля че е добре написана.
Ангел Сотиров Смрикаров Едночипови микрокомпютри 1999 : "Авангард принт" ООД

Тая програма е хардуерен и софтуерен симулатор за PIC-ве (и много други). По принцип на мен много-много не ми харесва, но мисля, че е идеална за онагледяване на това как се случват нещата пред учениците. Със нея вървят доста примери и можеш да се поровиш да ги разгледаш. На децата ще им бъде интересно с нея .

Това, че е демо версия ме притеснява. Искам да попитам също, какви са тези изтеглящи резистори. доколкото усещам това са управляеми източници на ток с полеви транзистори. така ли е?

Ако става въпрос за т.н. Pull-up (pull-down) резистори - това са подпиращи резистори, когато портовете са конфигурирани като входове, т.е. осигуряваш си с тях стабилно логическо ниво на входа и ти спестяват поставянето на външни такива. Хубавото е и, че можеш да си ги включваш/изключваш когато си искаш (с помоща на мос транзисторите).

Искам да ви похваля инж.Сапунджиев, за жалост много малко хора мислят като вас. Значи ще обясня аз как виждам проблема - за да зарибите един ученик, в чиято глава са алкохол, цигари и съученички, трябва да му покажете нещо по-интересно от "Архитектура на микроконтролер". Според мен нещата трябва да почнат в обратен ред.... Първо да се покаже какво може да се направи в един "чип", после да се обясни какво представлява. За какво говоря - в много книги които съм чел, примерните програми са "Как да вържем LCD", "Как да четем матрична клавиатура", "Как да управляваме реле". Аз на ваше място бих демонстрирал "Как да си направим MP3 плейър с графично LCD памет със материали за 20лв." Излизате на дъската и им показвате едно такова нещо и обяснявате че на края на срока всеки от учениците ще може да си измисли и проектира сам такова плейърче. Като демонстрирате такова нещо, всеки от учениците сам ще си зададе въпроса "Как да управлявам това LCD", "Как да си направя клавиатура"..."Абе тоя PIC е много интересен, що да не се науча и аз ". Конкретния проблем е, даже в университетите се почва от архитектура, булева алгебра, цифрова схемотехника, писане на лист, чак накрая, когато вече всички са отегкчени и тотално са загубили интерес към тия теми им се показва някакво у-во, което по никакъв начин не може да породи интерес в главата ти... Това го казвам от личен опит...в момента съм студент...последния път като ходих на лекция се опитваха да ме научат какво е Z80... Верно че на мен ми беше интересно, ама щото един път вече знам какво е микроконтролер и съм правил разни неща с него... Проблема не е толкова в контролера, разберете...и със 6800 предполагам че можете да искарате картинка на графичен дисплей.
А на въпроса "Защо PIC" ще отговоря -
1. Евтини
2. Достъпни
3. Лесно се програмират
4. Страшно много информация за тях
5. Лесно се учат заради малкия на брой инструкции
6. Удобни корпуси
Само с приказки обаче няма да стане това което говорим. В този форум сме достатъчно много хора, можем да ви измислим цяла програма за обучение, развойна платка на достъпна цена, програматори и пр. То се е видяло че образователната система няма да може да се спаси, по добре всеки преподавател като вас да се спасява по единично

Освен изброеното, в главата на един ученик е и това, как да спечели пари. За сега това си го представят с търговия, кражба или рекет. Учебното съдържание трябва да бъде насочено към посочване на начин за печелене на пари чрез знания. Едно време се знаеше, къде би могло да се приложат знанията, но сега не. Прав си за това, че интерес ще се възбуди, чрез практическа реализация на нещо, което ще се изучава на теория, но съвременните ученици търсят не просто шеренията, а им става интересно когато видят възможност този продукт да се появи на пазаря. С огромен интерес ме слушат, когато започна да предавам например реле за време с думите:”Едно време като ученик си изкарах 20 лв. като на един фотограф му направих .....”. Мисля, че в това няма нищо лошо, като се има предвид, че се пренасочваме към пазарна икономика. Мисля си обаче, като тук се е събрало толкова сиво вещество, като този форум дава възможност за координирани и организираност, не можем ли да си поставим конкретни практически цели на основата на акционерния принцип такива, които не са по силите на един човек. Например с микропроцесор можем да управляваме силов комутатор за честотно управление на асинхронен двигател. С тази тема съм добре запознат и имам две авторски свидетелства по въпроса. Друго, което ми хрумва е синтезирани на звук по цифров път, който да бъде модулиран върху ултразвук и да се приема с прости приемници с насочено действие. Това ще позволи да се направят звукови табелки към някакви обекти, чието местоположение да се установява по мястото на излъчване на сигнала и да се получава звукова информация за обекта. Това би представлявало интерес най-вече за ориентиране на слепи граждани, но и за зрящите има голямо приложение. Например пътната сигнализация би могла да се дублира звуково за условия на лоша видимост, за търсене на обект в непознато населено място и т.н.
Могат да се прегледат и вносните стоки в бранша и да се потърси начин на пазарен принцип за спиране на вноса.
Целта на подобни идеи е, да видят учащите се, че и със знания може да се печели и има смисъл от това, което трябва да изучават. Другата страна е, че част от практическата работа може да се повери на учениците в часовете по практика. Може да им се каже, че устройство, направено по дадена схема, ще се изкупува от дадена фирма ако отговаря на критериите и за качество. Материалите струват например 10 лв., което ученикът трябва да осигури сам във вид на инвестиция. При приемане на продукта, му се връща инвестицията и получава печалба, а от учителя получава висока оценка. Този подход може да се поеме от бизнеса на взаимно изгодна основа, но първо бизнесът трябва да си стъпи на краката! Така поне мисля аз.

Като идея е добре, но до реализацията има много път ...
В България има доста хора с висока кволификация и опит в бранша, но проблема е не в знанията и опита, а в продукта с неговия платежоспособен пазар. Значи най-напред стои маркетинга, след това конструирането и изработването, после изпитването, продажбите и сервиза. Излиза, че техникума трябва да заработи като фирма, която се занимава с това, а учиниците да бъдат служителите. Доста амбициозно за съвременните условия. Едно време имаше такова производство, но тогава имаше и фирми, които можеха да помогнат.

Именно за това става въпрос! Не техникумът да заработи като фирма, а бизнесът да заработи както трябва и на взаимноизгодна основа да се протегне ръка. В резултат образованието ще си върши работа и ще бъде ефективно, а бизнесът ще получава качествени работници и специалисти, чиито качества ще се видят още от училище. Ако законодателят даде и данъчни преференции, тогава и себестойността на произведената по този начин продукция ще намалее, което е допълнителна изгода. Основното в случая е, тези знаещи и можешти хора да се организират за по-високи цели, вместо всеки да се спасява поединично. Това е въпросът, на който аз не мога да дам еднозначен отговор и трябва да се обсъди.

Дано да не съм прав, но в България на т. нар. "бизнес" изобщо не му пука за качеството на работници и специалисти. Още по-малко за тяхното израстване. Предлагането е по-голямо от търсенето, а Вузовете бълват специалисти и всеки работодател в бранша знае, че винаги може да намери необходимите му хора.
Да си чул за закриване на някоя специалност поради липса на реализация на специалистите, които са я завършили? Дори Вузове, които преди имаха друга насоченост, станаха техничести университети - ВПИ - Шумен, например. Няма лошо, но къде ще се реализират? Какво да говорим за средното образование! Има ли смисъл да говорим за обучение по време на работа? А за израстване на работното място. Това, което предлагаш и добро, но е приложимо май само в Китай.
Днес, политиците се вълнуват от резултатите от изборите. Утре - от това, кой ще влезе в Правителството, други ден - как да глътнат евро фондовете, да се уредят като посланик или да продадат България на дребно за да се уредят в някоя Евро/НАТО-структура или да четет лекции в USA.
Ти говориш за държавна политика в сферата на образованието, а такава няма. Ако имаше, нямаше да има нужда от тези наши писания по форумите.