Заглавието може да звучи неправилно, но ето какво се иска. Това е сигнала от датчика:



Вижда се, че първо минава положителния полюс, и след това отрицателния (всъщност са северен и южен, но не знам кой какво напрежение генерира). Събитието, което ме интересува, се случва при прехода от положителния към отрицателния, тоест, точно в средата. Целта е, имайки компаратор, да определим възможно най-точно този момент. Ако беше първо отрицателния, и после полож. полюс, щеше да стане лесно - просто референтния вход на компаратора се настройва на много ниско ниво и поради факта, че прехода е почти права линия, ще сработва почти точно в нужния момент. За това, по пътя на логиката, стигам до (може би грешния) извод, че преди да се вкара сигнала в компаратора, трябва да мине през някакъв инвертор.
Не препоръчвайте да настройвам входа на комп. на макс. ниво - амплитудата силно зависи от честотата.

Със увеличаване на честотата амплитудата само може да нараства.
Аз бих изрязал долната част и формирам импулс по горната.(Със компаратор например)
После по задниа фронт правя каквото правя.

Ако правилно те разбирам трябва да хванеш последователността от две събития - положителен импулс и момента когато задния му фронт става 0. Опитай с zero detector, като преди това си пуснал сигнала през диод. Опитай с Google да намериш подходящата схема.

Ако размениш жиците на датчика, какво ще стане? Не е ли това, което се мъчиш да постигнеш?

Нарастването на напрежението е причинено от доближаване или отдалечаване на зъба към датчика. Максимумът/минимумът съответстват на максималното изменение на магнитния поток, което се определя от формата на зъба и скоростта на въртене.



Това събитие (0V) съответства на момента в който зъба е точно срещу датчика.

Обикновено постоянния магнит е лепнат на датчика, т.е. неподвижен е и няма смяна на полюсите, а само увеличение/намаление на магнитния поток през датчика. Индуцираното ЕДН е равно на -dФ/dt.

Затова Gogo е прав. Размени изводите и пробвай какво се получава.

Хм .. тука нещо не вдявам замисъла ... никъде не е казано че събитието идва по заден фронт ..... всъсхност събитието би трябвало да е на максимума на импулса. Щеше да е по заден фронт, т. ев момента на преход през нулата ако имаше генератор, но ти имаш индуктивност и магнит. Общо взето коато индуктивността в по средата на магнита, т.е. са в една линия, трябва да ти е и максимума, ил илеко фазово изместен на някъде, но съвсем малко, това което виждаш като отрицателен импулс е от самата индуктивност, и това става след като сензора излезе напълно от обхвата на магнита.
В твоя случай това дето съм ти го дал е 100% изпозлваемо, просто трябва да махнеш фиксирането на дължината на импулса, и да се настроят праговете на компаратора. Ти ще изпълняваш по задния му фронт. Друг вариант е да запазиш фиксираната продължителност, но да включиш тая схема след инвертор в изхода на компаратора.
Реално обаче и това не ти е нужно. Това може да го правиш по преден фронт, като разликата м-у преден и заден ти идва от данните които си въвел в таблицата. Те така и така се настройват, т.е. без значение кога ти е импулса ти даваш време, което време нищо не пречи да включва и разликата м-у преден и заден фронт.

p.s. всъщност ако се вгледаш в графиката която си дал ще видиш че там времето се мери м-у двата пика, а не по задния фронт. Не се подлъгвай по тая картинка, задния фронт не винаги е толкова полегат. Да се направи да сработва при максимума не е голям проблем, леко ще се усложни схемата, но не е страшно ... ако това е целта свиркай

Що ли това ми напомня за автомобилните ви пристрастия ?
И този датчик е на зъбния венец на маховика (crankshaft)?
Тогава "събитието" придполагам е положението на маховика, при което зъба е точно срещу датчика. Ако е така, това е точно прехода през нулата от положителния максимум към отрицателния. Именно това е полезното на индуктивните датчици - амплитудата се променя с оборотите, но този преход остава неизменен.

Хмммм убеден ли си в това ...... аз не съвсем ... чакай малко да помисля но ..... все някак не ми иди там .... значи когато започне да навлиза зъба, започва нарастването на напрежението поради промяната на магнитното поле, и максимума би трябвлао да съответства на прехода в промяната на полето, а той е когато зъбът да речем започне да подминава сензора .... нещ такова ми се върти в главата ... и не мислиа це е по прехода в нула ... ама може да съм нещо слънчасал днес и да не мисля мого логично ... иначе да .. за автомобилните истории е предполагам.

p.s. даже сега като се замисля съвсем, още повече така го виждам ... това което е отрицателен импулс, съвпада с дупката м-у зъбите, ако говорим за колело с зъби ....но това по скоро е графика на сигнала от индуктивен датчик с един зъб ...затова е и толкова несиметрично.

Според мен положителния импулс се поражда от зъба, отрицателния от самоиндукцията на бобината, а нулевото ниво е междузъбието. Напълно си е симетрична картинката.

//Добавено
Готов съм да се обзаложа, че този датчик работи с два зъба!

Не, че искам споря, но, ако Реконструктора не получи правилен отговор, може после да го боли главата. Щото ще има да се чуди откъде идва отклонението.
Вълчо, самоиндукция има, когато прекъснеш ток през бобина. Тук, доколкото разбирам датчика е пасивен и на изхода му излиза само ндуцираното ЕДН.

Нека предположим, че зъба е един (и повече да са - принципно нищо не се променя. Индуцираното ЕДН=-dФ/dt, където Ф е магнитния поток през бобината. Следователно, моментната стойност на индуцираното ЕДН е равно на скоростта на изменение на магнитния поток през бобината в същия момент. Магнитния поток през бобината е максимален, когато зъба е точно срещу нея и минимален, когато зъба е далеч от бобината. В случая е важна скоростта на изменение на Ф. Тя е максимална при приближаване на зъба и при неговото отдалечаване, но вече с обратен знак. Ако следваме теоремата за непрекъснатост от висшата математика, следва, че между двата максимума (щом са с обратен знак) има инфлексна точка. Е, това е точно положението на зъба срещу датчика. иначе казано, около зъба Ф се изменя малко и затова напрежението е нула. При приближаване на зъба Ф расте, а слес него намалява. Полярността на измервания сигнал ще се промени, ако се разменят изводите.
А, бе това е нещо като скоростта на изменение на синусоидално напрежение. Къде е максимална - около нулата, а къде е минимална - във върховете. Преди и след върха (максимума) на синусоидата имаме изменение с еднаква скорост, но противоположна посока.
Обяснението е малко "на пръсти", но точното описание зависи от формата и размерите на зъба и т.н.. Всъщност, то не е и необходимо, защото качествено сигнала ще е еднакъв, независимо от форма и размери.

Реконструкторе, що не диференцираш сигнала, пък да видим какво се получава?

Значи според мен максимално ниво имаме в момента когато зъбът е срещу индуктивността.
Реално главоболия не трябва да има, тъй като при самата настройка се извършва копенсация на това отстояние. Доколкото ми е извесно в таблиците се задават някакви приблизителни стойности, които след това опитно се донагласят за получаване на максимално добра характеристика, и точно това донагласяне се прави въз основа получения импулс, т.е. без значение кога с еполучава импулса, даннит еса правилни. Друг въпрос е ако се изчислява по формула, но мисля че е туднопостижимо изчисляване на характеристиката за различните работни режими, може да има изчисление но то е само доуточняващо предполагам.
Ако се иска точния момент или трябва да се хване максимума, или прехд през нула. От тук и схемата която да се ползва.
А сигнала е асиметричен защото ако този сензор се сложи на зъбно колело, изходният сигнал е синусоида, или много близък до нея, а в случая е импулсен, като импулса е част от синусоида, но сигнала не с еописва по синусоидален закон. Това е вариант при който Разстоянието м-у зъбите е по глямо от широчината на зъбите.
Изхойждайки именно от това че индуцираното ЕДН е функция на скоростта на изменение на магнитния поток, в момента в който сензора е м-у два зъба, и потока е достигнал минималната си стойност, той спада до нула, и остава нула, тъй като няма изменение на магнитния поток.

______IIIII_____IIIII_____
-------- -/\-\/------/\---\/----

малко грозно и не знам дали е много ясно но е нещо такова ... т.е.
Амплитудната стойност се намира много лесно, слага се детектор за пикова стойност, и напрежението се сравнява с водното, в момента в който входното стане по-ниско от запомненото се генерира сигнала, това съответства на момента на спадане.

Не съм съгласен! Но, както и да е. Реконструктора да си прави сметката.
Само ще те попитам защо точно този датчек използваха масово (преди широкото навлизане на Хол-датчиците). Ами, именно защото точно прехода през нулата дава средата на зъба и то доста точно.
Хайде със здраве!

Може и аз да греша .... отдавна не съм работил с индуктивни, а честно казано винаги съм ги обработвал по преден фронт, и това е било достатъчно.

Прав е лъва.
Само да го коригирам че индуктивните датчици се използват все по често в по новите модели коли.
Холовия се използва все по малко.

Може и така да е. Навярно моята информация е стара.
И все пак, какво не харесват в Хол датчиците?