С риск да се повторя - много сте ми интересни с това роптаене, че се преподавали стари неща - целта на един университет е да те научи да мислиш - нищо повече. Ако имаш поне малко мозък в главата, другото си е твоя задача. Няма никакво значение какъв е процесора - даже може и да е несъществуващ, т.е. измислен от преподавателя (или там който е друг). Важното е да се схванат принципите за това как се случват нещата - нищо повече. Имаш ли го това - не би трябвало да е проблем за никой да научи какъвто и да е процесор след това сам. И за тази цел нито PIC-вете, нито AVR-те, нито който и да е съвременен контролер не е подходящ според мен. Даже като се замисли човек какви неща е учил на времето, дето са му се стрували много странни и неприложими никъде, и как след няколко годинки работа после му се изяснява всичко и нещата си застават на местата и се осъзнаваш, че е имало смисъл от много неща. А за некадърниците - има ги навсякъде, предполагам и не само в БГ. Така, че всичко си зависи единствено и само от вас. Това е .

-------------------
Реших да отделя темата за образованието от топика "Нуждая се от помощ, за да науча PIC-овете!". Пишете тук.

Реконструктор

Е да де, некадърници има навсякъде...в БГ обаче съотношението мисля че е 99 към 1...проблема не толкова във хората колкото в образованието....затова и тия постове по-горе... Просто си изразявам личното мнение за степента на обучение в България....аз съм потърпевш, казвам всичко от опит...да не говоря пък за преподавателите....голяма част от тях са по възрастни от дядо ми (бог да го прости)...и нищо против към възраста им нямам. Те просто за загубили тая искра дето ние я имаме...искаме нещо ново, модерно, повече възможности...за пари също не говоря, те идват в последствие...Нормално е да съм недоволен...в кандидат-студентския справочник на РУ пише че излизаш инженер...егати инженера ве...аз го бия по всички параграфи с моето средно "Математика" и няколкото прочетени книги в повече. Как по-дяволите тоя университет ще ме научи да мисля...всяко ходене в РУ ми коства една кутия цигари...щото великата г-жа преподвателка по физика решила че е малко да се изпишат 2 листа по тема "Радиовълни" и ми пише 2+ на изпита...ТОВА НЕ Е ОБУЧЕНИЕ, ТОВА Е ХУМОР. @Митко, прав си, обаче ела да го видиш това бе човек....не вярваш....контролно по АСЛС за поне 5 хвърлено в коша щото те няма няколко дни от лекции....как да им покажеш на хората че можеш и знаеш, тях повече ги интересува броя на студентите в час....или друго яче колко пари ще вземат днеска. Ако университета изглеждаше така цветен като тоя форум нямаше да ги има всичките тия проблеми. Само че на тия дето дърпат конците толкова им пука кво става с мене и тебе...тях ги бърка кой ще оправи сметищата в София, довчера ги интересуваше и кво става с наще момчета в Ирак, оня ден ония в Либия...
И така, нямам намерение да наводнявам темата със моите си проблеми...така или иначе съм им намерил решение

Тука не съм много съгласен с теб. В малките градове /университети/ обучението според мен е на по - високо ниво. Просто хората там не са чак толкова отегчени и обезверени и все още имат хъс да преподават и да поддържат едно добро ниво в училищата. От друга страна съдя по личния си опит ТУ - София е една голяма и тромава машина която започва полека да излиза от строя. Цари пълна анархия, докато мой приятели които отидоха да учат по малки университети получиха по качествени и полезни знания и най - вече получиха достъп до лабораториите извън учебно време и преподавателите бяха с тях, докато в МЕИ като се опитах да уредя една такава дейност преподаватела ми каза че за под 8 човека няма да му се плати и няма да се хаби (а че успях от 120 човека да събера само 3ма е друга тема). А за гимназията която съм завършил в Смолян просто съм получил много повече знания от повечето си колеги които съм срещнал тук в София. Такова е моето виждане за образованието.

Да ви кажа и да мрънкате и да се оплаквате - полза никва.

И в чужбина не е върха на сладоледа вярвайте. Маса колеги емигранти се оплакват че губят работа понеже се домъкнал я китаец, я индиец и работи за половин заплата. А там с половин заплата не се живее по добре от тука, ама за китайчето това е рай.
Има хора родени емигранти - и на луната да ги сложиш, ще се приспособят. Аз не съм така. И затова се старая да оцелея тука.
Несправедливости на тоя свят - дал господ.
И в Европа и в Америка една готин женски задник изкарва 100 пъти повече от един среден инжинер. И там има пласьори на дрога с мерцедеси. И там има корумпирани политици - мащаба на далаверите е правопорпорционален на средния доход в страната. Сиреч далаверите на Буш са 20 пъти по-големи от на царо.

Така че кой му се бега - прав му път. Успех. Кой не - успех тука. Има една много готина приказка -
Не е голям майсторлък да взимаш американска заплата в Америка, майсторлъка е да взимаш американска заплата в БГ. Ако някой го направи и то законно - е тва е ключа от бараката.

А за образованието - кво да ти кажа. Там ги образоват по - добре, ама пък за сметка на това самообразованието им куца. Като излезе и трудно усвоява новостите. Тука образованието куца, ама самообразователни тренинг после помага. Не е ясно кое е по добро - да можеш да завиваш гайките само на лявата гума, ама да го правиш добре, или да завиваш на всичките, ама да не се знае кога ще се откачи. Ще поживеем, ще видим.

EDIT това заминава в коша не съм видял, че вече пишем в друга тема - /*продължавам с оф-топика, надявам се инж. Сапунджиев да не сте против това, че наводняваме темата, но оставам с впечатлението, че подобна дискусия е интересна за вас.*/

Относно мнението на Димитър. Мисля, че си прав (минавам вече не ти, кажи ако си против), макар и все още да се паля много по темата и частично да не съм съгласен. Две години се учат основни работи, физика, математика и електротехника, и то така както са се учили преди 40-50години, когато професорите ни са били студенти. Като се замисили човек, ще каже, че това е нормално, все пак тези предмети не са се променили драстично в този период от време, но мисля, че изпускаме нещо съществено. Променили са се студентите, някой казват, че са станали по-мързеливи и по-глупави , аз бих казал, че се променило времето в което живеем и това изисква нови методики на преподаване (н само във вуз-овете). И ще се аргументирам с един пример. По основи на електротехниката учим 6 различни методики за оптимиране на мрежи и изчисляване на тоци и напрежения (в хомогенна мрежа със съпротивления). Когато попитам защо, отговорът е, че всяка сложна мрежа трябва да се оптимира максимално преди да може да се реши с помоща на уравненията на Кирхоф и закона на Ом, нещо което абсолютно не е вярно, не и днес. Днес, всяка мрежа, независимо от големината може да се реши бързо и лесно с една линейна с-ма с помоща на гореспоменатия метод. И тук веднага ме контрират, колко време ще ми трябва да реша линейна с-ма с 20 нейзвестни и да анализирам как ще се държи мрежата при промяна на дадене неизвестна. <1мин и съм го засичал, не ми и трябва и комп. джобният ми калкулатор върши работа. Нещо което преди 50год е немислимо, днес е нормален метод на работа. Съгласен съм, че основните закони и зависимости трябва да се познават, но математическите модели и техниката, който имаме на разположение днес трябва също да се използва. Иначе това убива желанието на студента да се занимава с материята. Кръсника обаче ми ми зададе много добър въпрос, какво правя ако работя на кораб и ми свършат батериите. Още обмислям добър отговор, и тук се показва колко е преаво мнението на Димитър. В университетите ни учат как да мислим, не ни учат как да бъдем добри инженери днес. Затова не се и учудвайте, че от университета излизат хора с титлата инж. не отговарящи на елементарни услови поставяни от страна на бизнеса (сервиза където работи хищника на пример) Просто всеки се спасява сам, четеш, книги, форуми, експериментираш вкъщи, но сам е трудно, а за някои и непосилно.
А може и иначе. Най-добрият пример е упражнението ми по математика. Посещастаемост над 100% (идват и такива който го нямат в програмата), а док. който го води си и спечелил "титлата" "богът на математиката" сред студентите в университета. Какво прави, ами преподава дялата теория, а студентите не са пасивни слушатели, на всеки две негои думи една е въпрос, и ако не можеш да отговриш, почвате от 2х2=4. И когато свърши с теорията казва, "стига сме се занимавали със скучна математика, я да видим сега къде можем да го приложим това" и виждаш как мп3-то ти всъщност е един "трансформатор на Фурие" или как графичният ти калкулатор се справя с неопределени интеграли, и защо някога не може или как работим с комплексни числа в електротехниката (а той предава "чиста" математика) или как да си изкараме лабораторното по физика с 6-ца (тук 1-ца) като изчислим системните и случайните грешки с голяма точност. Човека просто не спира, и не си преподава негови си там работи, а представя материята така, че на края на часа, залата го аплодират всички. Сигурен съм, че такива хора, който си обичат работата има навсякъде. Предполагам, че в сравнение с тези които я вършат като досадна рутина са незначителен процент. И знам, че това няма да се промени. Не се оплаквам, на изпита по електротехника ще си реша задачата със система, ще пиша отдолу колко време ми е отнело и после ако решат да ми режат главата

@HCL: Предполагам професора е добър, ама това са съпер основни неща, изчакай го докато стигне до чудесиите. Между другото на нас error theory например ни беше дадена като половин страничка от скрипта на лекцията по физика, ако не беше професора -
не знам...

@Цецо: Да, ама нали първата стъпка към решаването на проблема е осъзнаването, че го има и после - дефинирането му? А детекцията на проблем в една социална система (като образованието) става с оплакване, от страна на много хора, или поне това е първата стъпка. Например, средното образование (изкушавам се да го напиша "образУвание") никога няма да се отърве от проблемите си докато се бием в гърдите с отличията от международните олимпиади по математика.
Защото образованието не трябва да е разчетено само за генийте и защото 1-вото място на олимпиадата е заслуга на 5-4 таланта + няколко бунди учителя, въпреки системата, а не заради нея. Защото дори и от т. нар. "елитни" гимназии излизат абсолютно лумпинизирани копелета и докато я караме с тази казармена структура в училищата, останала от соц. времената предполагам, така и ще бъде. Защото не може, на идеята да събираме пари всеки месец с цел да покрием разходите по ползване училищния ксерокс (вместо да търчим по разните книжарници в района) ръководството да ми казва, че не може, `щото тонерът бил скъп и нямало да са на печалба! Или пък учителката ми по литература да спори с мен за неща, които всеки средно начетен човек знае и знае, че не е права и после да ми пише по-ниски оценки по разни писмени работи. Сори, нямам опит с висшето в БГ, но стана ясно какво искам да кажа.

Веднага ще дам обратния пример: тук в университета едно момиче от Враца преди около 2 год. постоянно поправяла единия ни професор (самият той е готин, но е малко отвеян тип) по време на лекция (линейна алгебра). Грешките естествено не били фундаментални, по-скоро разни знаци, etc. И вместо да я издъни на изпита, той я взе на работа и сега тя работи към университета по един проект под неговото ръководство.

Относно заплатите в чужбина, нали за това вече в Германия е незаконно да наемаш някого за по-малко пари отколкото струва трудът му. Т.е гастарбайтери вече няма, а ако мястото ти е заето от някой китаец, то това значи, че оня е по-добър от тебе (или е приятел на шефа). Не знам как е в другите държави от ЕС.

И верно, корупция по високите нива винаги има, но ти като нормален гражданин не я усещаш, което е важното. Длъжностнтите лица ти се усмихват вежливо, вместо да те гледат наркиво, че всичко ти е наред и няма за какво да ти вземат 10 eur.

@Dimitar Теоретично си прав, но според мен, светът вече е твърде забързан, за да има време за пълно теоретична подготовка. Пък и е безсмислено на някой нива. Да кажем ако си Visual Basic developer (не ги обичам) за какво ти е да си губиш времето да учиш регистри, архитектури и т.н Това, което ти трябва да знаеш е с кой компонент се прави bubble sort, или нещо подобно. Обаче, трябва да има разделение. Аз, например, се чувсвам много по комфортно, като имам пълното математическо описание на даден проблем (което разбирам, т.е I got the picture), изведа си отговора ( като междувременно докажа няколко пъти, the fundamental theorem of calculus, да кажем ) стигна до отговора с буквички и ако може го дам на някого да замести числата вътре. За това уча физика. Един приятел, американец, който е бил в инженерно училище в САЩ, се чувства много по комфортно, като види решението с числа. Просто към различните хора трябва различен подход и различните програми трябва да са с различна насоченост. Вярно, колкото повече знание, толкова по-добре, но мисля, че и в това трябва да има приоритети.
Все пак, времената, в който един човек измисля теорията, устройството, технологията и най-накрая хвръква с него на централния площад са безвъзвратно отминали.

В голяма заблуда си относно Германия. Май не си минавал скоро от там.
1. Няма минимален праг за заплащане освен минималната заплата. Имат и някой минимални ставки за отделни браншове наложени от синдикатите.
2. В Германия е пълно с хора работещи без трудов договор. Има 1 млн. само от Турция (и още толкова от други страни) бе човек, нали не мислиш, че германската икономика може да им осигури заплати по 3000 еур чисти пари.

А в страни като Америка пък никой не може да наложи минимално възнаграждение (което е и правилно). Само пазара определя. Това значи че китайчето е на работа не защото е по квалифицирано, а защото работи за по малко пари - които са много повече от това което изкарва в Китай. Но това е проблем на неконтролируемата раждаемост която имат тия пичове. Просто света им отесня.

А корупция има навсякъде. Просто сетивата на Българина са много изострени по темата. Което е много добре. Защото на средния европеец не му пука. Което е много зле.
Знам го от опит. Купувах една трошка от Германия - какви усмихнати служители бе пич, луд ме направиха за 5 хартийки. Докато накрая не отидох при една "мадама" в немската митница и не и платих на ръка определена сума - за 1 ден всичките ми документи бяха готови попълнени и връчени с усмивка. Няма корупция - мадамата беше неприлично готина за германския стандарт - разделих се с парите с усмивка и удоволствие. Не че бяха много като за германец, но като за българин не бяха малко - тамън един подкуп.

Всеки има две ценностни системи. Едната е общочовешката, която го отличава като вид, а другата е индивидуалната, която го отличава като индивид. Индивидуалната ценностна система е съвкупност от емоции, кодирани от природата, които, подобно на BIOS, не се променят. Това са така наречените “мераци”. Към тях може да се добавят и природните даденост за аналитично мислене и способност за запаметяване. Останалото, което влияе на индивидуалната ценностна система, е средата, в която живее човек. Не можем например да кажем, че Ботев е бил тъп, защото не е можел да програмира или пък, че аз съм тъп, защото съм капсулиран в Дупница и без Интернет живеех в среда на информационен дефицит.
Задачите на образованието са две. Едната е да открива направленията, в които индивидите имат интерес. Втората задача е да развива тези направления, като започва постепенно да зарежда паметта с необходимата база от данни, с които той да борави при обработване на получаваната от сетивата информация. С други думи образователната система трябва да тренира способностите за мислене, а не да ги създава. От друга страна трябва да дава необходим обем от знания, като основа за мисловна дейност. Тук има много залитания встрани!
Много съм писал по темата. Ще повторя писаното по-рано. Образователната система трябва да бъде на 7 степени, като при преминаването от едната в другата степен, трябва да се прави селекция по интереси. В края на основното образование могат да се отделят децата с подчертани интереси към природно-математическите науки от тези, чиито интереси са в хуманитарните науки и тези, предпочитащи изкуствата. С тях може да се започне една широка общотехническа специализация. Така може да се завършва средно образование до 10 клас. На базата на общотехническата подготовка ТУ могат да си подберат бъдещите студенти, които трябва да изкарат още две години подготвителен курс в желано направление и широка специализация – машиностроене, електроника, строителство и т.н. Накрая трябва да се полага изпит, с който да се установи степента на придобитите знания и тези, които постигат определен минимум, да продължат нататък. Онези, които не покрият този минимум, могат да опитат пак или да останат да работят като средни специалисти.
При сегашното състояние се наблюдават хора, които чак като вземат диплома за висше образование, установяват, че тази професия не е за тях. За съжаление голяма част от лекарите са такива.

По въпроса за докторите: Един познат ( сега работи в РВД ) казваше: "Като знам как оправяме компютрите ме е страх да отида на лекар!"

Да бе и аз се тва се чудя за докторите.

Абе един икономист завършил с 3ка - абе може да се учи в движение, ще обърка два пъти сметките, па ще ги докара накрая.
един юрист с 3ка - и той така, ще го подридват докат се отрака, пък готово.
един инженер завършил с 3ка- абе ще лепи кабели докат стане човек, ама не е фатално

Ама а представете си доктор завършил с 3ка. Баси отиваш при него - боли те крак - а нема проблем аз на крака имах 2ка, ама разбирам от глави. Сигурно ще се учи в движение, като повечето доктори в БГ.

Неможе какъвто и да е програмист (в случая тоя дето щял да пише на VB) да не учи алгоритми, структури от данни и т.н. - щото няма да е никакъв програмист. Даже програмиста нетрябва да учи определен език - това е важно чак когато започне конкретна задача.
Относно докторите (малко изпадаме в оффтопик от основната тема) аз винаги съм имал определени мисли относно това кое е висше образование - и медицината, икономиката, физкултурата, актьорството и разни други неспадат към това мое определение за него. Неможе хора, които се учат на принципа на занаятчията - око да види, ръка да пипне да се определят като такива завършили висше образование. Неможе хора, които незнаят защо нещата в тяхната "наука" се случват точно така както се случват (т.е. по определени закони) да се смятат за висшисти. Може да са ми грешни разсъжденията, но аз така смятам. Защото това е все едно, когато при нас някой елемент неработи както трябва и прегрява (а после и изгаря) ние вместо да намерим причината и да я отстраним да "лекуваме" прегряването като му сложим един радиатор или вентилатор да се охлажда (неговоря за компонентите, на които режима на работа е такъв, че те греят). Та така - докторите 7 г. гледат и запомнят, за да знаят после какво да правят, но защо е така и как става точно така никой от тях неможе да каже. Винаги съм се бъзикал с тях на тая тема и те винаги (къде с неохота, къде на майтап) са се съгласявали.

Решението на проблема и за докторите и за всички останали е усъвършенстване на системата за селекция на хора, притежаващи вродени качества за да станат добри професионалисти в определена област. Сегашните критерии за подбор не са подходящи.

студента по време на сесия е като тоалетно казанче - пълни се, пълни се, и като отиде на изпита - пуска водата и не остава нищо после

обаче някои професори са големи лайна, та трябва да пуснеш водата няколко пъти...

по мое време бях много ядосан, че в ТУ (тогава ВМЕИ) ни учеха на факти. трябваше да ги наизустим и да ги пренесем на изпита. никой не ни учеше на методика - какво да правим, ако този факт никой не го е открил. и науката се беше изродила до събиране и съхраняване на факти (като катерицата от "ледена епоха"). професорите имаха най-много факти (сламки), които държаха под ключ и ревностно не даваха на никой.

а учехме геройски глупости - и до сега не ми се е налагало да сметра троен интеграл (или дори единичен), да се позова на закона за ентропията, или да сметна система от нелинейни уравнения. съгурно има хора на които това им е работа, или поне на 10 години стигат до такъв проблем. ама защо се учи от всички?

в по-горните курсове стана по-лесно - можеше да отидеш на изпит без да зубриш. просто си носиш главата, теглиш въпрос, помислиш малко и седнеш да обясняваш. сума ти изпити съм изкарал така. сега разбирам, че нямало устен - пишеш, пишеш, и след седмица-две разбираш дали си изкарал...

Наистина си куца инженерното образование у нас. Студент съм и имам преки наблюдения върху това. Не мога да се съглася, че студент тръгнал да учи електроника да пита откъде да изгаси компютъра. Студент да не знае какво е диод,транзистор и т.н. Свидетел съм постоянно на такива случаи. Все си мисля, в средното образование човек си избира каква професия да учи и след това да практикува. А университетите са място за развиване на професията, която си е избрал. Не мога да разбера защо няма в Техн. университети кандидат студентски изпит по основни понятия за специалноста,за която кандидатстваш. Много места се заемат от хора, които са завършили математически гимназии или други такива училища и си влизат спокойно през изпитите. Нямам нищо против завършилите математика и разбиращи от специалноста за която кандидатстват. Но да заемаш бройка само защото мама и тати искат да те видят с диплома,е това не мога да приема. Какъв инженер можеш да бъдеш. Естествено няма да имаш интерес и в лекциите и упражненията. Просто пишеш само защото в сесията ще трябва да го назубриш и да изкараш 3-ка. Преподавателите освен че са от доста години пенсионери, като видят че в залата няма никакъв инетрес от това за което говорят и си вземат листетата и си тръгват. На някои от тях не им издържат и нервите. Наричали са ни в час "нещастници, олигофрени,глупаци и т.н". Имаше една доцентка по програмиране, която аз много уважавах до момента в който на въпроса, че не можем да я намерим за подпис ни отговори:" Ами ще ни търсите,защо ние да ви чакаме,ние не сме тук заради вас..."Е, кажете какво правят в тоя случай малцината които искат да научат нещо. Болно ми е като пиша това,но...за съжаление действителноста е такава....