Проявявам интерес и то голям Честотата на SPI-а няма да е висока със сигурност - трябва да задам някои настройки в началото и след това само да чета един потенциометър и да променям силата на звука по цифров път - ЦАП-ът (CS4398) има такава функция. Това нещо ще бъде в главната програма като най-ниско приоритетна задача. Затова "Zdrav"-ото решение ми се струва най-подходящо с резистора и диода. Въпреки това всичката останала информация ще ми бъде от полза

мисля че микрочЕп имаха цифрови потенциометри, май се управляваха по spi/i2c/още нещо наречено up/down протокол - простичък с два пина не биха ли ти свършили по-добра работа, от този цап и прилежащите карантии?

Мисля, че ако сложиш и едно "pull-down" резисторче от страната на катода, предаването на данни ще може да става двупосочно(стига '1' на другата страна да трябва да е просто >2.4В). За конкретното приложение това няма да ти трябва, но принципно май е добра идея.

Забравих да кажа, предаването е само еднопосочно - от контролера към ЦАП-а.
head_up, не си ме разбрал - без ЦАП не може, защото с него генерирам аудио сигнала. Той има един регистър, достъпен през контролния SPI порт, който е за volume control. Като гледам е един от най-добрите съвременни аудио ЦАП-ове. Идеята на цялото нещо е външна звукова карта през USB : PCM2706 -> CS8421 -> CS4398. Всичко пък ще бъде вградено в усилвател с LM3886 - силно "наплютия" чип в бгаудио , който иначе е доста добър.

разбирам, заблудата е моя. И идеята не е лоша за любителски цели но този PCM2706 не е ли спрян от производство вече, преди доста време се бях заел с някой от неговите събратя, но помня че беше препоръчано да не се ползва за нов дизайн и филипс бяха пробутали поддръжката на някой друг (вече не помня кой). а това беше преди повече от година. Ако мислиш да правиш нещо за продукт - поразгледай този аспект.

Специално той се произвежда в момента, иначе мисля, че някой от другите от серията не се произвежда вече. Разработката за съжаление не е за продукт, но все пак се трупа опит, дори и да правиш нещо за теб си.
Като гледам един на пръв поглед прост проблем не е чак толкова прост но за случая на еднопосочна бавна комуникация според мен решението е диод и резистор. Все пак диода ще го сложа някакъв бърз.

Няма особенно голямо значение колко бърз ще ти е диода Ти от бързодействието вече се отказа

Че какво общо има бързодействието на диода с бързодействието на сигнала при схемата на Zdrav?
Може 1N4001 да сложи, и пак фронтовете на 20 MHz ще са като слънце. Даже супербърз диод с малък капацитет ще води до по-лошо бързодействие.
Бързият диод е за да намали отскоците над 3V и под gnd при превключване, не за друго. Затова бързодействието му е от значение и при ниска скорост на комуникация.
Друг въпрос е, че маломощни бавни диоди аз много отдавна не съм виждал, освен едни в чекмеджето прибрани специално от време онО

Отскоци така или иначе няма да има заради вътрешните диоди. Те затова са сложени там. Но поне сме съгласни, че бързодействието на диода няма никакво значение. Иначе пада може да има някакво значение според зависи от входа и наистина е добре да е Шотки.

А фронтовете гаранция няма да са слънце, особенно на 20 MHz. По точно растящия..... Ама това е проблема на подобни схеми.

Аз лично бих сложил резистора последователно, а диода към 3 В. Поне схемата ще бави и по двата фронта.

Абе не са затова сложени. Ако бяха за това, производителите щяха да ти позволяват да ги ползваш. В абсолютните максимуми по спецификациите масово пише максимално напрежение Vcc+0.3V, което на практика означава забрана да ги отпушваш. И който го прави, си е за негова сметка. И друг път съм писал, всеки който тръгва срещу абсолютните максимуми, си заслужава всичко, което му се случва по схемите
Та да не се отплесвам - казваш няма отскок, за мен обаче тия 0.6V над захранването са отскок, идеята е диодът от схемата на Zdrav да е достатъчно бърз, така че да не се стига до отпушване на вътрешните диоди.

Кое ще го забави? Входният капацитет не се презарежда през резистора, а през диода. Примерно маломощният шотки BAT54 има 10pF капацитет, входният капацитет на 3V-чип е от същия порядък, даже по-малко. Имаме капацитивен делител, 5V-импулс от изхода разделен на две ще се прехвърли към входа и времето на нарастване ще се запази. След превключването капацитетът ще се дозареди от 2.5V (примерно) до 3.3V през резистора за доста по-дълго време, ама това вече е без значение.

Времеконстантата ти е входен капацитет по резистора. При 20pf входен капацитет с тая схема ще получиш времеконстатнта съизмерима с 20те Мхз клок. Естествено ако е по малък капцитета ще е по добре.

Не му знам ЦАП-а какъв е. Но преди години като новобранец с атмелски флеш и ПИК така и не можах да постигна качествена комуникация над 10Mhz. После сложих един LVC буфер и нещата заспаха.

Оттогава си знам - козата си сака пръч..

Да, но при генератор на напрежение! Тия диоди не носят на ток, но до 5-10мА може. Микрочип даже така вържат пинове на 220V за синхро, но той Пика е не силикон ,а желязо.
Но си зависи от конкретния чип, знае ли човек какво слагат сега вътре?

Жичка, аз не казвам, че чипът ще се скапе, ако отпушиш диода. Просто в някои случаи започват да се появяват странни ефекти, дето могат да ти стъжнят живота. При CMOS чиповете транзисторите се редят върху кристала един до друг без изолация помежду им и се разчита, че в подложката няма неосновни токоносители. Като отпушиш преход наблизо, това вече не е изпълнено, и се появяват утечни токове в схемите наоколо. Ефектът е същия като да поливаш работеща платка с вода. При изцяло цифрова схема това не създава особени ядове, ама ако ти се падне аналогов модул наоколо, става весело.
В интерес на истината, само веднъж съм брал ядове с това и то защото друг беше правил хардуера. С две приказки - пик 16-ка, на два от аналоговите входове вързани операционни усилватели на 12V през резистори 100к мисля, на трети вход имаше делител с резистори по няколко килоома. Когато напрежението на усилвателите се вдига над 5V, от третия вход към делителя започва да изтича ток и ацп-то показва каквото си иска. Вързахме шотки диоди на входовете с операционните, за да не се отпушват вътрешните диоди, и проблемът се реши. Само дето преди това затрих половин ден, докато разбера какво става.


Цецо, не четеш какво писах горе. Входният капацитет не се презарежда от резистора, а през диода. Всеки диод при запушване има т.н. reverse recovery charge. Докато диодът се запушва, през него продължава да минава малко количество заряд. Е те тоя заряд презарежда капацитета на входа, и скоростта на презареждане се определя от стръмността на източника, не от резистора на схемата. Само при много бързи диоди зарядът може да се окаже недостатъчен, и тогава наистина капацитетът ще се дозарежда през резистора и ще има забавяне на нарастващия фронт.
И понеже не си падам много по литературни разсъждения, преди малко взех, та го пробвах. Постановката ми е генератор на 16 MHz на 5V с CMOS нива, след него диод и резистор по схемата на Zdrav към 74AC04 гейт, захранен на 3.3V. Даже се изгаврих и резистора го вдигнах на 10к. За да не внасям допълнителен капацитет със сондата, сигнала го гледам на изхода на инвертора. Вторият лъч ми е на изхода на генератора. С диод 1N4148 закъснението между двата сигнала е около 5 ns, с бърз маломощен шотки SD101B се вдига на 12 ns. И забележи, в това време влиза и закъснението на инвертора, което е от порядъка на 2-3 ns.
За сравнение - времеконстантата на 10к резистора и входния капацитет на гейта е поне 50 ns. Сам си направи сметка дали тя определя закъснението.

Хм, това е интересно. В интерес на истината никога не съм правил точна тая конфигурация, както казах аз резистора си го слагам серийно че ми изглежда по логично. Всъщност гледам да не правя подобни еквилибристики

Ако наистина се получава както казваш, то единствения проблем на подобно решение би трябвало да е тока който тече по време на логическата 0. И в случая когато става въпрос за малко на брой сигнали - ми що пък не.....

По-добрият от двата варианта значи е третият - с шотки диода, дето малко не му стига
капацитет и паралено на него 10-ина pF. Или по-едричък шотки диод, та да си
влачи капацитета сам.

С 4148 нулата може да почне да прави проблеми на по-студено, та не е работа.

Като цяло постнатото от Zdrav е най-доброто дискретно решение, за което може да се сети човек.