И така, става дума за поредния проект с особено висока научна стойност
Тук правят някакви лабораторни изследвания с ретинални фоторецептори. Отглеждат клетките при различни условия, посадени върху някаква чинийка с микроелектроди, и после ги стимулират със светлинни импулси. От електродите снемат някакви потенциали, когато клетките се активират. Повече от това не знам, а и не искам да знам.
Преди време ми дадоха да преработя част от системата за фотостимулация. Преди това някой я беше правил като дипломна работа или нещо от този род, и явно много не беше вдявал от електроника. Постановката е проста - един генератор на импулси, схема за управление на светодиод и 3-ватов зелен светодиод. Управлението на светодиода беше някакво безумие - един дребен mosfet, дето едвам се отпушва, и последователно на диода един огромен жичен потенциометър 50 ома. Направих им най-прост източник на ток и мирясаха. Освен това, много се оплакваха от смущения и им сложих екранирани кабели, та нещата се подобриха.
Сега се оказва, че все още има някакви смущения (все пак, мерят се микроволти, а наблизо се цъка до 1 A ток). Идеята е да се ползва същия светодиод, само че светлината да се докарва до клетките с нещо влакнесто. Чувал съм за разни гъвкави светловоди, намерих в нета няколко производителя, само че никога не съм виждал на живо такова нещо. Има различни видове - с много кварцови нишки вътре, с течност, полимерни. Някой има ли опит с подобни животни? Производителите дават параметри като загуби (зависими от дължината на вълната) и апертура, но дали няма и други важни неща? И още нещо - за какви приложения се ползват по принцип тези светловоди?