RQ: БДС , Документиране на електрически монтаж

Интересно ми е, как на запад си документират схемите и платките, като работят с Protel и си нямат ЕСКД

Моля, споделете опит и ми помогнете да намеря аргументи за промяна на начина на документиране

Търся БДС 2.115:1985: Единна система за конструкторска документация. Конструкторски документи на изделия с
електрически монтаж. Правила за изпълнение.

http://www.bds-bg.org/search/index.php?keywords=%EA%EE%ED%F1%F2%F0%F3%EA%F2%EE%F0%F1%EA%E0&row_from=0&row_per_page=30&row_total=166

Заменяло 8193-75, което е цитирано в ЕСКД.

И, тъй като правя неофициално проучване, за сега няма да се охарча и да дам 25 кинта на чиновниците от Българският институт за стандартизация (БИС)

----
Относно анкетата:
Ние работим "По ЕСКД, с доработка на изходни файлове от CAD програми".
Ако някой има идеи, ще добавя и други отговори.
Ако някой посочи "Други", моля да драсне 1-2 реда с пояснение

Естествено, благодаря!

Какво ще рече доработка на изходни файлове от CAD програма ? Аз не доработвам нищо , всякакви електрически монтажи рисувам на ръка, след което го давам на чертожниците да си го драскат в ProE. Или вземам някой вече готов сходен модул, разпечатвам го, маркирам кое да остане, добавям на ръка новите неща и така...

Наскоро спря тока в цялата фирма, естествено нямаме UPS-и. Механичния отдел бяха като попарени, питам ги ква хава а те: ProE няма auto save и изгубихме последните 3-4 часа. Е как да няма бе, сигурно не знаете как да я активирате. За всеки случай проверих в сайта на ProE, бре, наистина няма auto save, егатий тъпата CAD програма, струва десетки хиляди и няма нещо елементарно ! Чак се накефих как работи auto save на Protel 99 SE

Интересно, погледнах линка дето си постнал, откога БДС ( Български държавен стандарт ) изисква мангизи за всяка точка ? Че то ако трябва да си закупиш само електрическите стандарти, отидоха няколко хилядарки ! Ей, мръсните западни номерца ги усвоихме на 100%, копелета, да се задавите с тия левчета за шибаните Ви стандарти..

Ами и едно време CadStar и напоследък Protel правят разположение на компонентите, но след това, за да стане ЧС (познай кога научих че ЧС значи "Чертеж сборен"), та за да стане ЧС се извеждат позиции (след импорт в Corel, примерно) и се пише на ръка спецификация (на ръка, примерно - в Word).

Спецификацията не е нужно да я пишеш на ръка. В смисъл не избягвам на 100% допълнителното писане, но си спестявам доста работа, като още в схематика задавам в полетата Part Fields на схематичния компонент производителя, номера на производителя, доставчика и номера на доставчика. След това си генерирам Report/Bill of Material, задавам Excel файлов формат, след това всичко копирам в OpenOffice таблица и с няколко добавки на колони, промяна на това онова и спецификацията е готова. После обратно в Excel формат, щото само аз използвам OpenOffice.

Да, това често сме го ползвали, но не и в тази фирма - на "Чертеж сборен" всяко нещо се означава с цифрояв идентификатор и се изнася в спецификацията - така било по ЕСКД. Това ще се опитам да променя

ЕСКД беше доста свободен откъм изисквания по отношение на елекротехниката и особино електрониката. Все още работех като конструктор в държавна фирма, когато започна въвеждането на фирмени стандарти и държавните станаха препоръчителни, изключая някои сфери.

Ако питаш за разположението на елементите върху PCB-то е достатъчно ясно да се вижда кой компонент какво означение има на принципната схема. Това го правя с Assembly output в Протела, прехвърляне в .pdf и малко обработка с Фотошоп. Спецификацията - както писа Пирев. Другото в текстови вид. Съгласно ЕСКД, основен конструкторски докумен на сглобена единица е именно спецификацията. Основен конструкторски документ на детайл е неговия чертеж. ЧС дава взаимното разположение на детайлите, но при автоматичен монтаж това инфо идва от CAD-продукта и затова ЧС служи по-скоро за оживяване и ремонт, отколкото за монтаж.

Така е. Една пълна документация на сглобена единица (наситена печатна платка) трябва да съдържа:
1. Спецификация;
2. Сборен чертеж с габаритните размери;
3. Принципна схема;
4. Детайлен чертеж на самата платка;
5. Детайлни чертежи на детайлите, които се изработват (не са закупни изделия);
6. Монтажна схема (ако е необходима)
7. ТУ

Въпросът по-скоро е в тяхното съдържание и дали могат да се получават с по-малко допълнителна работа по файловете, които излизат от CAD програмите.

Почти всичко, без т.7 А и т. 7 трябва да се разшири и с експлоатационни документи. Там си е писане.

В ТУ се включват всички специфични изисквания по производството, параметрите, които трябва да се достигнат, методите за пускане, настройка, контрол и изпитване. Експлоатационната документация е друга бира. Там не ми се говори какво писане пада!
@NikB,
Няма CAD програма, която да докара нещата даже близо до ЕСКД.

Е, и?
Значи ЕСКД е отживелица. След като хората по света работят с CAD програми, а си нямат ЕСКД (щото, ако имаха, съответните CAD програми щяха да го поддържат).
Искам да кажа, че CAD програмите имат достатъчно разнообразни изходни файлове, за да трябва да се прави нещо допълнително.

Във вида, който помня от 1999 - ДА!
За наше щастие тогава, сред нормоконтрольорите нямаше хора, разбиращи от електроника и лесно вземахме подписите.
Нямам спомен (Лупус да даде рамо тук) да е имало някакви правила за документиране на програма (алгоритъм, сорс).
Аз съм виждал съм програма за Рашън милитари дивайс - просто листинг с коментари, доколкото ги има.

За софтуера не знам, май имаше някакви стандарти, но доста мъгляви. Не беше като за "желязото"...
Колкото до нормоконтрола - ще се наложи да обясняваш на младите що за животно е това. Аз с нашия доста спорове съм водил.... Искаше магарето чертежи с топологията на пистите на печатните платки. Добре, че имах под ръка един от първите плотери на HP в България- DraftMaster III A0, но пуснеш ли чертеж - няма мърдане докато не свърши. Свърши ли туша в писалката - "давай с начале". CAD програмите разглезиха конструктора.

А я по-старите да разкажат за "тиксото" с което са чертали графични оригинали на платки
Яд ме е че баща ми не прибра документацията на една система дето им правиха навремето. Там се пазеха платките "рисувани" по този метод. Имаше и две-три ролки от това тиксо.

К'во тиксо, бре, то се купуваше с валута а не с левчета. В МЕИ-то по едно време май купиха от него, не знам дали излезе на светло, а аз лично не настоявах да го ползвам щото идеята е тъпа. Последно това "тиксо" май можеше да се купи от по-избрани магазини на "Млад техник", но четейки примерите и отзивите благославях Господ, че не съм го пожелал.
И то не беше "тиксо" а по-скоро лепенка (боя) нанасяща се с търкане на обратната страна.