В момента изучавам една според мен безсмислена по своята материя дисциплина. Озаглавена е "Конструиране Технология и Надеждност на Електрона Апаратура ". Има може би 2-3 теми които да са полезни другото са някакви глупости. Та искам да попитам виждам, че тука доста конструктори пишат. Изчислявате ли надеждноста на апаратурите си? По теоретичните истории има Вероятност за безотказна работа, Вероятност за отказ, честота на отказите, интензивност на отказите и подобни измишльотини дето в наше време си мисля, че отдавна нямат смисъл. Най малкото като конструирате и се придържате към някакви стандарти БДС,ISO трябва ли подобна информация да присъства в документацията? На лекции един дето ме съмнява да е виждал поялник през живота си, ни затрупва с някакви формули и математики дето не виждам през живота ми някога да ми се налага да ги използвам каму ли да ги уча да ги знам.
Какво ви е мнението за тази дисциплина и заслужава ли си да знам тези неща ако се занимавам с развойна дейност в бъдеще?

99% от студентите си мислят, че това дето го учат са абсолютни измишльотини и никога няма да им потрябва. И това от къде - от висотата на тяхното незнание и тъпота . Не се притеснявай - трябва си въпросната дисциплина .

Аз написах, че по въпросната дисциплина има и полезни неща които трябва да се знаят, но точно за определена част изпитвам съмнение. А що се отнася до дисциплини. В България има много дисциплини дето са излишни в наше време които далеч не са съобразени с новите тенденции и на никого не са потребни. В повечето случай подобни дисциплини се учат защото просто има преподавател на който му остават 2-3 години до пенсиониране и колкото да не го изхвърлят на улицата залагат неговата дисциплина в учебната програма да изкара до пенсионна възраст. Това дори и преподаватели го признават, но са безсилни и така ще бъде докато постепенно не се пенсионират всички които са свързани с подобни дисциплини.
Просто ме дразни, че има далеч по важни теми които могат да се изучават в тази дисциплина, но понеже на преподавателя (който е главен асистент за 40 години не е могъл и доктор да стане) му остава малко до пенсия и изобщо не е променил плана от преди 30 години.
Обяснява че качествените резистори трябва да са с равномерно нанесен съпротивителен слой (което е така). Като му зададох въпрос тогава защо българските точни резистори са пилени отстрани това влошава ли им качествата. Той каза, че не е виждал такъв резистор който е пилен(предполагам всички тук са виждали Айтоски точен резистор с 1% толеранс как е опилван особено си личи на 2W и 5W) . Което пак поражда съмнение как човек който няма 1 ден практика и през живота си не е държал поялник може да води толкова важна дисциплина.

А твоя пра(пра)внук след около 130 - 140 години ще пита "Абе тая алгебра за къв ли грездей ни е?". Ко да праиш - съдбъ. Аз като бях студент си задавах няколко такива въпроса - е да ти кажа требе си сичко. Ама тва ше го видиш след 10-15 годинки. Друг е въпроса кой и как преподава.

Не само, че тази дисциплина е необходима, но трябва и да е една от най-"смислените", които се изучават. Процесори се учат - пдф-и в мрежата колкото искаш. И да ги научиш най-новите в школото, не е кой знай каква конкретна полза - след 5 години ще има нова мода. Докато принципите на конструирането ,надеждността, проблемите с шумовете и смущенията, температурата, влажността , вибрациите, плъховете и хлебарките ще ги има винаги.
Лично на мене ми се е налагало да смятам надеждност за документация - за военно изделие. И от тогава, след като първоначално не ми излязоха сметките, гледам по друг начин на електролитните кондензатори и на допустимата мощност на резисторите.
А това , че някой преподавател не е видял пилен резистор, не е най-голямата беля. Аз даже не съм виждал и еднопроцентов български резистор. За мене ми беше достатъчен факта, че един на десет, като му хванех изводите, те се разпадаха. То и затова отдавна няма айтоски резистори. На Догана хората приватизираха фабриката, машините ги изнесоха в Турция и се оправи работата.

Не само, че тази дисциплина е необходима, но трябва и да е една от най-"смислените", които се изучават. Процесори се учат - пдф-и в мрежата колкото искаш. И да ги научиш най-новите в школото, не е кой знай каква конкретна полза - след 5 години ще има нова мода. Докато принципите на конструирането ,надеждността, проблемите с шумовете и смущенията, температурата, влажността , вибрациите, плъховете и хлебарките ще ги има винаги.
Лично на мене ми се е налагало да смятам надеждност за документация - за военно изделие. И от тогава, след като първоначално не ми излязоха сметките, гледам по друг начин на електролитните кондензатори и на допустимата мощност на резисторите.
А това , че някой преподавател не е видял пилен резистор, не е най-голямата беля. Аз даже не съм виждал и еднопроцентов български резистор. За мене ми беше достатъчен факта, че един на десет, като му хванех изводите, те се разпадаха. То и затова отдавна няма айтоски резистори. На Догана хората приватизираха фабриката, машините ги изнесоха в Турция и се оправи работата.

Айде и аз да кажа нещо , подобен род дисциплини имат май доста голямо приложение .
Не съм се занимавал с прилагането им , но осъзнавам че по големите производители( и не само ) ги прилагат тези неща .
Ще дам пример от друга област - автомобилостроенето.
Четох една доста интересна статия ( не помня къде и кой беше я писал ) в която се казваше че за детайлите в автомобила се има там отдели, който се занимават с
" програмиране на дефектите".
И това след колко средно хил. километра да се счупи/развали/да даде дефект - даден детайл .
Примерно един носач на аЛди , трябва да издържи еди колко си км. , след това аут.
Така си гарантират продажба на резервните части .
Не знам до колко това е истина , но пък като гледам новите автомобили в сравнение със старите - доста "кекави" са .
А би трябвало съвременните материяли и начини на производство да са далеч по-добри от преди 15-20 години .

Toва е така. Програмируема надеждност се нарича. След десетата година започват непрекъснати проблеми и трябва да се купува нова кола.
А на F1, aко двигателя издържи повече от 1000 часа работа, значи проектантите не са си свършили работата - сложили са повече материал. Не ги следя, но май вече има изискване ресурсът на двигателя да им е по-голям.

Какви са тия глупости - ти сериозно ли мислиш, че някой програмира дефекти с цел печалба от резервни части ? Една нормална гаранция на двигател и ходова част на съвременна кола е 5 г. или 50 хиляди мили, а някои даже дават и по 10 г. и 100к мили (Хюндай). А ако си платиш малко кинти (под 2к долара) цялата гаранция (от броня до броня) ти става 10г. и 100к мили. Искам да го видя тоя "програмист", дето ще може да заложи дефект в носач за след 10 г., когато му изтече гаранцията. Това за което говориш може да е оптимизация на цената с цел хем да има достатъчна издръжливост, хем да е приемливо като цена, но не и глупостите, за които говориш. Най-малкото защото след 10 г. автопроизводителя не произвежда вече въпросните части, а го прави съвсем друга компания. Това разбира се, ако въобще автопроизводителя е произвеждал въпросната част, защото за някакъв си носач дълбоко ме съмнява да го прави. Т.е. по твоята логика някой ще програмира дефект, за да може друга компания да печели от резервните части.
Истината е, че специално автокомпаниите се борят със зъби и нокти един вид да направят продуктите си максимално надеждни като в същото време запазват цената им приемлива. Да не говорим пък, че в момента 70% от цената на среден клас кола идват от електрониката и софтуера, където е пък несравнимо по-лесно да се програмира каквото и да било и никой няма да се занимава с глупости да програмира носачи и други железарии. Една средна луксозна кола има около 60 микроконтролера/процесора и около 20 млн. реда софтуер - същото количество като един съвременен изтребител.
Та това, дето го разправяте първо не е вярно и второ е много опасно - вижте какво се случи с Тойота само заради един глупав педал. И тъй като малко или много работя в тая индустрия (автомобилната) мога да ви уверя, че се харчат огромно количество средства и човешки ресурс, за да се подобрява постоянно качеството, дори и на вас да не ви изглежда така. Пък и трябва да се има предвид, както вече споменах, че колите са хиляди пъти по-сложни от преди и това вече не е толкова лесно да се постигне .

Може и така да е, но според мен по-скоро в съвременните мастодонти-компании е куче влачи рейс, всичко се е фанало за компютрите и симулира ли та симулира, накрая крайния продукт е чиста симулация и много далеч от истината. Отделно колкото едно устройство има повече електроника в него, толкова е по-ненадежно, това е доказано и изпитано с годините. То не са хардуерни и софтуерни грешки, то не са пачове, то е просто ужасия. Напълно е нормално потребителите на коли, имащи опит с коли от преди 20-30, че и повече години, да смятат, че съвременните коли са по кекави, както се изразяваш. За да е коректно, сравнението трябва да бъде на коли от един и същи клас, не върви да сравняваш съвременно BMW с Москвич например, въпреки, че Москвича си беше руското BMW

Едната ми Тойота е Highlander 2007г, уж не попада в серията с кофтито педал, обаче често я усещам, че свалям крака от газта, а колата продължава да ускорява, понякога 2-3 секунди, един ми вика щото е тежка колата, затова, ми предишната ми кола беше Honda Accord, почти толкова тежка, при нея щом махнеш крака от педала на газта и веднага се усеща, че започва да намалява. Другата Тойота e RAV4, няма такъв проблем, но пък и тя е тутурутка кола, няма никаква електроника в нея. Нея я карам на принципа да влезне колелото, не подбирам дупки, откъдето мина оттам , голям кеф е ако мина през некой трап и ако има някой да се е зелепил зад мен да му гледаш изцъкления поглед в огледалото, щото не могат да видят, че има дупка и си мислят, че този пред тях е длъжен да избягва дупките . RAV-a вози като Lada Niva, никаква разлика, шумна, тромава, подскача като КУРабийка на пътя, като й сменях гумите специално гледах да са с по-мека странична периферия, за да се омекоти малко животното, ядец, същата уйня си е. Ся един колега ме е заврънкал да я купува, ама пък не ми се харчат пак пари за кола, всяка година да сменям колата, казах му много по-висока цена отколкото вървят, да видим дали ще се откаже.

Ами може да те запозная, но човекът е в Германия и работи в Мерцедес.

Трябва да си абсолютен наивник за да смяташ, че подобни хватке не се правят. Напротив правят се. Но идеята не е да посетиш сервиза, а да изхвърлиш цялата кола.

Корейците наистина странят от тази практика. Защото опитват да пробият пазара. Но европейците и то големите VAG, Mercedes и БМВ го правят и то съвсем планово.

Всъщност намери някой който да работи в сервиз в БГ на немски или френски коли и го накарай да ти извади статистики за повредите и пробега. Ще установиш интересни неща.

И мой колега работи в Германия в мерцедес, ще е голямо съвпадение да говорим за един и същи човек

Някой може ли да гарантира, че в софтуера на многото компютри по колите не е заложен дефект след окределен пробег/време? Само да кажеш, че това не биха си го позволили реномираните компании е меко казано несериозно. Истианта е, че напоследък печалбите на автомобилната индустрия се пренасят в сервиза, аксесоарите и така нареченото "follow-up".

Учи учи, тая дисциплина ти трябва, конструктор който не може да си сметне надеждностните параметри на апаратурата с която работи за мен не е никакъв конструктор, па ако ще да сглоби от ТТЛ-ки core duo. Това е много важна дисциплина, и определено с 2-3 теми които ти се струват интересни няма да минеш. Мен ако питат вече е задължително и изучаване на термодинамика, или най-малкото най-основните принципи, но не това което е във физиката а с по реална насоченост ама ... нема. Безсмислена може да е психологията и философията която изучаваш, от инжинерните предмети няма безсмислен, вкл. техническо чертане и съпромат.

Искам и аз да добавя мнението си, като минало годишно завършил ТУ-София. Че дисциплините са важни и трябва да се изучават е така, спор няма, ама ако знаете какви индивиди ги преподават въпросните дисциплини - Качество и надежност на електронната апаратура и Конструкции и технологии на електронната апаратура направо си е трагедия.
Нищо не може да се разбере, нищо не можеш да схванеш - преписваш учебници и рисуваш "жици" с цветни моливи - пълен абсурд. Статистиката и качеството също не се изучава като хората - ако питаш някой от "големите" преподаватели никой хал хабер си няма какво е това Cpk, Ppk , R&R, FMEA, детска смъртност, HTOL , ще те гледат като теле у железница - проблема не е само у студентите , проблема е в неказдърните даскалье дето са там да си пишат статийките да ходат по конференции и да си чешат ...