Компилатора прави това, което му каже програмиста. В първия случай, с израза (*pcurrent) му указваш променлива от някакъв тип, която трябва да се увеличи с 1. Във втория случай, му казваш (с *) вземи стойността на променливата, после нищо не прави с нея, след това увеличи указателя с 1. Втория случай е удобен ако ще обхождаш масив от променливи, като преди всяко инкрементиране на указателя, правиш нещо със стойността, на сочената от него променлива: