Хора между 24 битово Audio ADC и истинско 24 битово ADC има разлика от небето до земята. Самия факт че има 24 битови аудио кодеци по 1$....

Просто в аудиотехниката се използват някой физиологични особенности на човешкото ухо. Т.е. някой негови несъвършенства. Същите които се ползват и при компресията.

Пробвал съм да ползвам аудио ацп (24 бита) за семплиране на сериозни сигнали. Резултата е плачевен, след 14 (максимум 16) бита. При това чипа си беше краварски, не е да каже някаква китайска разработка. Подобни чипове се слагат в средни класове HIFI уредби.

За аудио процесинга е важно да има голяма резолюция, щото после се правят разни цифрови еквилибристики (филтри) които замазват "неистинността" на същата тая резолюция, ползвайки физиологията на ухото.

И на мен ми е интересно - какво точно се случва? Тези 8 бита са резнати т.е. truncation, а не rounding. И при двете операции се получава шум, само че при truncation-a той има ненулева средна стойност. Това не би трябвало да има значение за аудиото, нали? Освен ако не ошашква DSP алгоритъма някак. Какво се чува - просто повече шум, или шумът става структуриран?

Аз пък пуснах в гугъла "ADC instrumental 24bit" и за мое учудване намерих нещо за земетресенията.

Иначе ако ще правиш еквилибристики със звука по-добре ги прави на 32 бита щото това са междинни резултати. Накрая пак 16-те бита ще са предостатъчни.

Обаче не мога да си представя как 40-те и нещо килохерца може да са достатъчни...

Софтуера е Nuendo или Cubase или който и да е друг. Смесването става винаги във формат 32 bit float - вътрешно за софтуера. Изхода от софтуера е пак целочислен 16 или 24 бита - щото изходния дак иска такъв формат. Проблема на смесването на аудио сигнали идва от там, че:

Да си представим, че вместо 2 аудио сигнала имаме примерно 2 кофи вода, която трябва да се смеси, обаче резултата от смесването пак трябва да е в трета кофа - със същия размер като първите. Да кажем, че кофите са по 10 литра. Няма друг начин освен да вземе от двете по 5 литра и да станат общо 10. Какво става на практика с аудиото. За да смесим два 16 битови сигнала - трябва да махнем по 1 бит и от двата - че да може смесения резултат да се събере пак в 16 бита без да има препълване.
Какво става тогава - ако трябва да се смесят много повече сигнали - ами орязват се яко и това е. Затова е толкова трудно в един аудио микс да се сложат много инструменти едновременно - и всичките да звучат добре заедно. Проблема с битовете идва от повечето полезни и РЕАЛНИ хармоници които имаме в сигнала при 24 битов запис. При 16 бита имаме повече ВРЕДНИ хармоници, а при 24 повече ПОЛЕЗНИ. То в същност не става въпрос за повече или по-малко, а за съотношения. Именно в микса - тия хармоници трябват много. Сигнал, в който липсват - страшно трудно се "пласира" в микса. Резултата е, че не може да му се намери точната сила с която тоя сигнал не е силен, а все още се чува достатъчно. В общия случай - за да се чува при липса на полезни хармоници - трябва да е малко по-усилен от нормалното. Хубаво - ама какво става, когато трябва да се смесят няколко сигнала, които трябва да са малко по-усилени от нормалното. Ами обикновено става мазало...

Не казвам, че аудио даковете стават за друго освен аудио. По скоро обратното. Скоро ползвах един DAC на Linear LTC1650, /сериозен и като цена и като характеристики/ за аудио възпроизвеждане. Резултата никак не беше добър. Предполагам същото ще важи и в обратната посока. Твърдя обаче, че поне що се отнася до аудиото, 24 битовите дакове са си наистина 24 битови и звучат много по добре от 16 битовите и от 18 битовите - по едно време имаше и такива. Незнам как е с конверторите за други цели - няма достатъчно опит там.

juzisound, като имаш време направи ми кефа да сравниш 8 бита на 192КХц със 16 на 96КХц и 24 на 41КХц. Обработката да е на МАХ, де. Изходът да е 16 бита / 48 КХц. И пиши щото ми е любопитно.

А това с "полезни" и "вредни" хармоници не го споменавай пак

А бе знаех си аз, че има нещо недоклатено ... 32 битов Float реално има резолюция 23 бита. През тая обработвачка и 128 битов конвертор да пуснеш, псе тая. Оти не се ползва 32 битов integer ? Аз също обработвам данни ( при мен даже идват като Float ), но при мен вътрешният формат е целочислен 32 битов и няма загуба на прецизност.
Не ми стана ясно как от 16 битов целочислен ( АУДИО !!! ) се преобразува във Float ( Single ) : както си пише в IEEE 754 ??? Аз това винаги съм го правил, като добавям по "малко" бял шум на всеки отчет. Така се прави и конвертиране от 16 към 24 битов формат - иначе интермодулацията дращи ухото като шкурка.
BTW, 16 битовите аудио конверори ( или поне повечето ) имат реална резолюция около 14-15 бита. Как се прави проверка - на ухо. Взема се 24 битов сигнал от "доверен" конвертор и се отрязва до 14-15 бита чрез "подмяна" на по-младшите битове с шум ( псевдослучаен сигнал с поне 2^23 период ). После се сравнява със "16" битов, на който са добавени шумови битове. Сравнението - по "аудиофилски": сляп тест на ухо. Правил съм такива тестове, интересно ми е дали някой друг има свои впечатления.
Явно Cubase за последните 6 години е мръднал само настрани, не е напред.

Още от сега мога да кажа със сигурност - най-добре ще звучи 24 на 44100 или 48...

Това с "полезни" и "вредни" е за такива като мен.
Някой беше казал - "Тук е друга лига..."

Ами да. Cubaseto си е от години все такова при обработката на аудио. Реално всички други програми от тоя клас - що се смятат на компютър са все с вътрешна шина 32 бита с плаваща... Незнам що. Вероятно на компа така му е по-лесно. Иначе има един Pro-Tools на Digidesign. Това е баш високата бира в аудио областта. Там формата вътрешно на шината за смесване е 48 бита - целочислена математика. И това е още от времето на 486. И те до сега не са мръднали от тая постановка. Авно не се налага...

А бе я хванете един аудиофил и му пуснете музика само от младшите 8 бита на един 24битов ЦАП, ама произволно без да му се казва кога се пуска и спира. Ако чуе нищото в тишината - признаваме го.

Само от младшите 8 бита няма да стане, само старшите може, ама ще ги чуем и ние с тебе .

Виж, старшите 16 не бих очаквал да се чуе разлика (ако са монотонни без липсващи кодове),
ама не съм правил опити де (въобще не съм си играл със звуци всъщност).

Бонго, дето се чуди как 40+ kHz стигали: ами при 48 kHz Найкуист честотата е 24 kHz. Няма
повече за чуване. Но за да излезе всичко от DC до Найкуист честотата трябва изходен lowpass филтър
дето е по-скъп (значително) за правене отколкото ако го насамплясат на 192 kHz, и съответно
мажат повече памет и айде. Пък и върви убеждавай аудиофил, че със свестен филтър
резултатът на 48kHz е същият като на 192. Те сигурно биха и данните записвали барабар
с целия oversampling при възможност.

tgi ! Ех, старата школа
Ама вие представяте ли си аналогов филтър който до 20кХц работи без проблем и на 24кХц има затихване поне 80Дб А за 21кХц?
Това имах впредвид. При 41кХц дискретизация се хващам на бас, че ако орежеш вичко над 8-10 бита резултатът ще е по-добър.
Това малко обяснява "добрите" и "лошите" хармоници на juzisound, като се добави и малко магия, много субективизъм и съвсем не е без значение дали записите са от една и съща машина или не...
А аз като правех подобни химии винаги съм записвал на 96кХц и не съм имал осезаеми проблеми. То тогава нямаше 192кХц, де, а 24-те бита струваха...

bateAz, бях забелязал навремето, че 24-те бита дават по-малко глупости от 32-та, освен това доста прoфесионални програми се чудят на това "float" ама не се задълбочих. Обаче всичко опира до каква степен ще си играеш със записа - да не се получи вместо "ангел" - "робот".

А бе Audacity е прясно, free и го излекуваха от детските му болести. Не е Pro ориентирано но ми се струва, че за тъп микс и нормализации ще даде доста добро качество. То затова се роди, де.

Edit: Ама моля ви се сравнете ЗАПИС с музикално естество направен на 8 бита и поне 96 кХц със същия на 24 бита / 41 кХц. Поне им съпоставете спектралния анализ.

Имам един познат дето едно време правеше така : получава винилите по тайни канали от Англия. В студиото никой не влиза и е идеално чисто. Винила се държи само с кадифе, завърта се един единствен път на скъп западен грамофон и се прехвърля на магнет. Плочата се прибира и вече само от магнета. Така по времето когато още не съществуваше Унисон и т.н. Пирев сигурно ще се сети за кого говоря. Имаше един музикален магазин до джумаята едно време.
Няма 24 бита няма 96 килохерца - pure analog.

Дори на 16 kHz да го сложиш на -3 dB пак идва към... 160 dB/октава

Но дяволът не е толкова черен, разбира се. За възпроизвеждане 44.1 kHz поток от данни е предостатъчен,
с интерполация между отделните точки лесно се вдига примерно 8 или 16 пъти (питам се дали някой
си е играл да я прави тая интерполация от 2-и или от 3-и ред...). А тогава филтърът става възможен.
То затова и още 1990-та ги специфицираха CD-player-ите по oversampling.

За запис нещата обаче са по-криви. Там работещ antialiasing филтър трябва да има, инак
отиде тя. И естествено е много по-лесно да го докара човек на 192 kHz с нужното затихване
отколкото на 48.
Но да се съхраняват данните на 192 е безсмислица, 44.1 стигат (или 48, каквото е по-удобно
по странични съображения). 48 е по-удобно, че да сумира човек 4 съседни точки е по-лесно... .

ъхъ! 24-битов АУДИО ЦАП ми звучи като "тунингована карчука с кош, оптимизирана за транспорт до Юпитер". явно думичката "аудио" има собствен резонанс и лепната кък какъвто и да е друг термин му придава съвсем друго значение.

в аудио света всичко се нарича по друг начин - всички са виждали малки компютърни колконки с горд надпис 2x400W. дето 400 не е даже сумата от трите им страни в милиметри...
по същия начин звучи и 24-битов DAC, че дори "вече минавали на 32-битови". вероятно някъде има нещо, което да е 24 бита: 2 канала по 12 бита, или командния регистър на кодека е 24 бита или микрокода на DSP-то е с 24-битова дума. но не може да става дума за ефективния размер на данната. защо?

за аудио-нужди 24 бита при 0dB го смятам 46 НАНО волта.
да оставим настрана самия ЦАП и да се загледаме в опорния му източник. най-добрите източници, които съм виждал имат ~800nV шум или грубо 20-тина пъти повече.
Джим Уилямс от Линеар твърди, че е с техния супер-ценер може да се докара и по-малък шум, само че е на заплата при тях от 25+ години пък и никой не го придиря да го прави нито бързо, нито евтино.
погледнах AD1852. и думичка няма за вътрешния източник, да не говорим за шумови характеристики. но ако е относително стандартен ще шуми в най-добрия случай няколко микроволта. което свежда ефективността на ЦАП-а до 20-тина бита. не знам и как точно да тълкувам "Word Width - 20 bits" от табл. 1

други интересни мисли изникват, ако се вземат предвид и термалните шумове.
аудифилите си имат специални кабели за тези цели, дискутирали сме ги вече. с истински 24-битов АЦП наистина може да се запише шума на кабела
за да се избеге влиянието на този вид шумове в някаква приемлива степен, в стандартната метрология (тази, която се занимава с разработката и поддръжката на стандарти) се работи с 10V или дори 100V.

32-битови АЦП/ЦАП не може да има, просто защото няма с какво да се измери дали всички са значщи - в света няма сертифициран уред или дори методика за 32-битово мерене (на напрежение примерно).
разбира се всеки може да си напише, че прави 157-битов ЦАП, но то си остава голо твърдение, просто защото не може да се провери/докаже.
30-40 години в националните лаборатории за еталони властваше делителя на Fluke, който е със 7 декади (приведено 24-бита). меренето с него си е свещенодействие, и обикновено отнема няколко човекодни.
в средата на 8-те Fluke решиха да осъвременят методиката, в резултат на което се появи нов уред за калибриране на калибратори и проверка на еталони. отне им 8+години, като междувременно си купиха и конкурента им в тази област - Datron. Новия уред има "само" 28-бита резолюция, която се постига с PWM, а не с класически ЦАП. само за тази част от уреда има една педя патенти.

за мен лично 24-бита ЦАП/АЦП и ПИК са оксиморони. все едно да сложиш дървена дръжка от мотика на микроскоп, че да ти е по-лесно да забиваш пирони по високите части на бараката.

Браво на Дедо за доброто настроение което раздава