Да ви имам пък на вас отношенията шеф-работник . Това беше нещото, кмоето най-мразех в БГ и съм супер благодарен, че шефа ми тук даже няма да си помисли никога да ме занимава с неговите си /не/технически проблеми .

Ама той Бонго не е в БГ а Гърция бе .
(Очаквам от тебе отговор като оттам, може и по тамошному: "whatever" ).


И съм съгласен, че това би бил непоносим балкански феномен (на мене ми е непознат
от лична употреба ама и аз не съм имал "шеф" от близо две десетилетия, а тукашен
от още по-дълго).
Но в случая с Бонго съм останал с впечатлението, че става дума за не особено голям
остров, където едва ли не всеки познава всекиго, та може и просто начинът на живот
да е различен.

ГГГхх....
Ето го и продължението: http://www.youtube.com/watch?v=gS8wGePlknM

Някои от тия дори не мога да си представя как точно би трябвало да се ползват.

Точно, защото знам че е в Гърция та затова мисълта ми е, че не виждам каква е идеята да се натресеш от трън та на глог (освен финансова де) .
Ама него това може да го кефи, така че съм пас - просто си питам .

E, за да има щастливи хора на земята , трябва да има и нещастни - тия дето живеят в тръните и глогинките. Иначе може да се окаже, че няма на какво друго да се кефят.

А оносно клавиатурите и мишките до момента на този диалог не бях се замислял - добри за мене бяха тези, които работеха. Още повече, че напоследък чаткам само на второупотребни лаптопи, които тъй или иначе приемам за консуматив и не им обръщам голямо внимание. И вероятно поради факта, че до този момент съзнанието ми в тази посока беше необременено, започна да ми се формира задание за идеалната клавиатура. И понеже е августовска събота, ще го започна тука, като разбира се проектът за задание е отворен за допълнения и подобрения.

1.Така наречените ергономични форми се изключват. Изглежда колкото по-изчанчена е толкова по-ергономична трябва да се приема, но всъщност не е . Това на което са ни свикнали пръстите всъщност е ергономично.
2.Тъй като явно силата, дълбочината на натискане и щракането на копчетата са важни, предлагам те да бъдат регулируеми - както групово така и индивидуално. Регулировката ще се извършва разбира се програмно, а времето употребено за индивидуалната настройка на всеки клавиш ще спомогне за усещането, че клавиатурата наистина е нещо много важно.
3. Горните три параметъра трябва да могат да се изменят автоматично по зададена графична зависимост от часа през деня и деня на седмицата и/или от честотата и силата на натискане на клавишите. Така тя ще е в унисон с настроението на собственика си и ще може да му съчувста при проблеми, или да изживява радостите от успеха заедно с него.
4. Много ценно клавиатурно качество би било, ако тя е способна да се ориентира правилно в пространството , преди да падне върху стената. След срещата в стената всичките и копчета би трябвало да се разхвърчат безпроблемно във всички посоки , за да уталожат донякъде гнева на собственика и. Монтажът на копчетата трябва да е лесен и надежден. Формата на монтажните повърхности трябва да е индивидулана за всеки калвиш и процесът на поставянето им да наподобява реденето на пъзел. Така след всеки монтаж притежателят на идеалната клавиатура, ще се се изпълва с гордост, че все пак е способен да направи нещо и ядът от предишният му неуспех ще отминава по-бързо.

Знаеш ли... всъщност в целия ти пост който по принцип е с цел хумор има жилка на предизвикателство. Чак ме накара да се замисля. Ако сформираш отворен световен интернет проект за разработката на най-интелигентната клавиатура на света, пиши ме вътре още от основаването, мисля че има с какво да помогна

Хмм, ми да се включа...


Е това си е точно така.


Майтапа настрана, ама силата не е нужно да е точно еди каква си. Може да варира в доста големи
граници, свиква се за ден-два (имал съм и много мека, а голямата cherry беше доста твърда).
Важното е копчетата да не заяждат ако не ги уцелиш по средата, да не поддават накриво
както при много от гуменярките (тая на по-новия ми лаптоп не го прави), и да не са по-бавни
от пръстите. Всички които съм виждал са по-бавни, но само когато е инак добра - като тая на
споменатия лаптоп - човек може да я бие достатъчно бързо, та да забележи, че е бавна.


Е ще трябва и говорителче да и сложиш да може да се кикоти или поплаква и тя тогава


Ама това със стената е патент на Тони с мишките, на моите клавиатури (всъщност само голямата cherry го
е преживявала, но много пъти) копчетата им хвръкваха като почна да бия по тях с 10-ина пръста ....
Инак в стената рядко хвърлям, но си спомням една шибана платка дето месеци наред и се зорих докато
я подкарам - беше ми първата от вида и беше доста интегрирана, преди близо 20 години беше - как я
запознах със стената една нощ в Кьолн... Всъщност уцели един шкаф де. После я прибрах, възстанових
и продължих . Резултатът е тва: http://tgi-sci.com/dsv/isasc.gif

По въпроса за шефа: на всеки пожелавам такъв като моя. Взаимоотношенията ни са обикновени и по-скоро приятелски (това не го прави само с мен) и за разлика от доста други много внимава с караницата. А това, че било след работно време прозвуча криво: сега е пикът на сезона и аз така или иначе по негласно споразумение работя повече, също както има дни в които шефът ми плаща да си клатя топките. А днес направих профилактика на ТВ-то в нормално работно време и ми беше по-кеф отколкото да оправя някоя машина за лед например.

За моя "Занзибар": майка ми го нарочи щото било относително близо. В последствие се оказа, че пътуването от Ню Йорк става за същото време и същите пари. Ама после придърпа и жената, а аз вече втора година не правех нищо щото ми излизаше по-евтино и познайте къде отидох. И съвсем не съм в категорията на нещастните: изпълнявам си мечтата която няма как да се сбъдне в БГ преди да се пенсионирам - да живея на село. Като екстра имам и екзотика. А проблемите ми са като задник - всеки си го има.

За мишките пак напомням да ги пробвате на бял лист хартия - ще се преродите. На работата ми попадна няква боядисана в нелъскаво бяло ламарина, отдолу и лепнах тънка подложка която не се хлъзга - супер! Предимството и е, че я миеш на мивката.

За клавиатурите: вие n-айста симфония на Бетовен ли ще изпълнявате?! Купуваш евтино средно качество и ако не ти хареса минаваш към следващата. Скоро натроших няколко щото имаха проблеми пък и малкия ми помогна и да ви кажа: Балкан разлика в механиката за същите пари.
А видеоклипчето: първата е въпросната силиконова която имам, добра е да я забравиш в силно замърсена среда. Ергономичните са яд и гризане на нокти - в местната библиотека има такива на M$ и са оцелели само заради правилото да пазиш тишина Иначе отдавна се каня да пробвам лазерната щото дори и да не става за клавиатура си има 100 други предимства ама не знам доколко са поевтинели.

Хе, хуморът е тънко нещо. За него се иска талант, а аз определено го нямам. По-скоро опит за сатира, или по-точно бъзик. А иначе задания ми дай да правя - това ми е любимата част от проектирането. Може би, защото по-дълго мога да гледам тавана.
И не е необходима световна безотговорност - на държавна съм се нагледал. Мога да поема отговорността за проекта, ако има кой да дава. Е , с аеродинамиката не мога да се справя, но щом @tgi казва, че не е нужна, тази част от заданието отпада. Има толкова много далеч по-смислени неща, които да се правят, но за поддържане на шоуто - защо пък не. Ето още две идеи - отпляеми и вибриращи бутони.
Вибририращите нямам за сега идея за какво могат да са , но нека се пази патента.
Отоплямите - по аналогия с отопляемите бидета. Наскоро ми беше на гости един нашенски американец и един час ми описва новото си биде - такова, онакова, че и даже седалката отопляема. Ако искаш да ти е хладно - ръчката се поставя на 36 градуса, нормално на 37, а топло - на 38. И той си мислел, че това нямало значение, докато не седнал и установил, че досега е седял винаги на студено... Като го гледах той имаше вече към 150 кила. То като че ли е едва ли не задължително нашенци там да се угояват и да стават безформени - сигурно да се слеят с околната среда. Та ми се искаше да кажа на "американеца", че е далеч по-важно изходният продукт да не е ф45, а ф12 - тоест да яде малко и то предимно целулоза. Тогава не само бидето щеше да е излишно, ами и хартията. Но нали съм културен - затраях си и само мигах учтиво. Ползата и от отопляемите клавиши ще е такава - като ги пипнат ще кажат, че е хубаво. И без това ще дават толкова пари - що да не се похвалят.

Бонго, не става. Имаше един период в който ме пращаха често да пазарувам в Метро,
там има сума ти клавиатури и аз често ги опипвах. Все бяха гуменярки, и то неставащи.
Тая на лаптопа ми (по-новия) е по-ставаща поне един клас, и на нея бих се мъчил ако трябва
да работя.
Ще се справя с всякаква, ако разкажа как гледах първите символи излизащи от ACIA-то
на първата ми платка с 6809 някъде в началото на 80-те ще има увиснали ченета, а ако
кажа как се опитвах да говоря с нея ченетата ще паднат. Знам 2 и не 200, а 200е6.
Но свястната клавиатура ми пести времето, знам го от опит. И не съм дал толкова много
пари, една за $100 през 1988/9 някъде, две по за $80 май някъде бяха после и това е.
А сигурно са ми спестили скъсяване на живота с години, то калпави и заяждащи клавиши
при подходяща ситуация могат и на място да те убият .

Аз "наследих" един Logitech G500 от сина и съм страшно доволен. На мен ми върши работа главно заради прецизността. Скорост , допълнителни тежести и прочие бутони не ползвам.
http://www.logitech.com/en-us/mice-poin ... vices/5750
http://hardwarebg.com/%D0%BF%D1%80%D0%B ... tech-g500/

Лазерните клавиарури все-още са само за спасяване на положението:
http://en.wikipedia.org/wiki/Projection_keyboard
"Most projection keyboards use a red diode laser as a light source and may project a full size QWERTY layout keyboard. The project keyboard size is usually 295 mm x 95 mm and it is projected at a distance of 60 mm from the virtual keyboard unit. The projection keyboard may detect up to 400 characters per minute and it may be connected by using either USB ports or Bluetooth.
The projection keyboard unit works on lithium-ion batteries and it has a capacity of at least 120 minutes of continuous typing. The projection unit sizes vary on the manufacturer but normally it is not bigger than 35 mm x 92 mm x 25 mm."

Хрумна ми обаче, че няма нищо по-лесно от направата на една безконтактна на капацитивен принцип: пущаш сканиращ импулс през 10кОма например, той минава през площадката на клавиша и влиза в шмитер. Ако след точно определено време шмитерът не е отчел импулса значи капацитетът на площадката е порастнал, т.е. има пръст върху нея. Няма механика - няма проблем. С една лепенка отгоре правиш к'вато си искаш клавиатура а с малко светодиодчета може да грейне като коледна елха.

Такова дори бях се засилил да правя, но проектът пресъхна като пари преди да тръгне.
Е, има детайли и врътня, само с прост шмигер няма да стане, но както touchpad-овете
работят така и това ще работи.
Още не знам дали и как се свиква на такова, аз му бях измислил името "touchboard".
После в заисимост от движенията то може по калвишите като се плъзгаш и да мишчи
и т.н., а бе може би там е бъдещето, поне част от него. Touchscreen има недостатъка,
че с пръсти закриваш част от гледката и че трябва да си на удобно за пипане разстояние,
което не е непременно удобното ти за гледане. Евентуално предполагам touchboard-ът
ще бъде отделен, по-келяв touchscreen дето само изписва "копчета" и каквото там,
а екранът ще си е хубав и отделен.

То първото си го има и един блокинг-генератор ако искаш да спретнеш а второто съм го правил навремето за 4-и клавиша с няколко CMOS-ки. Edit: мултивибратор, шмитери пред д-тригера и линия за закъснение на клока.
Ти пак: голям майстор - големи проблеми Това с тъчбоарда отдавна го пробват в разни варианти ама все не могат да умерят простичката формула описана от теб и в резултат е скъпо щото не се купува и не се купува щото е скъпо...
Ама пробвай първо съвсем елементарното описано от мен, нали и евтинийки трябва да има. За него и финансиране няма да ти трябва.

http://www.microchip.com/en_us/technology/mtouch/

Препоръчва се четене

Не е чак толкова просто. Има много фактори които влияят на капацитета на пада, включително и влажността на въздуха. За мокри ръце да не говорим.
Аз съм си правил експерименти : пад 2х2 см (фолиран гетинакс двуслоен - викаме му платка) - капацитет около 10р без нищо; 27-30р със сухи ръце; 80-100р с мокри; ако си с маратонки едно, ако си с цвички друго. Ако цялата клв. се навлажни нещата отиват в друга губерния. М-чип цял процесор слагат за няколко бутона, че и почти му уплътняват възможностите.

Не знам на стария лаптоп къв му е тъчпада ама реагира на всичко. Новия иска само пръсти. Ама Toughbook-а си е класна машина все пак.

оффтопик : на @tgi Toughbook CF-27 ще му хареса като кутия за неговите нюкмени