Да, имат. Но същата процесорна маса (от същата точка на процесорната платка - запоени са заедно) е свързана и към съединители, които не се вадя (за управление на транзисторите за релетата).
А масата, която се вади, ходи до един ключ за нулево положение и до два оптрона с въздушна междина.

Още веднъж, за да съм по-точен (да не сбъркам ): съеднителите между процесорната платка и платката с транзистори и релета (ТрРел) си стоят включени - през тях се подава масата за платката ТрРел.
От тая платка ТрРел има два съединителя, единият за крайният изключвател, другия за оптроните. И двата имат маси, но са само за тия джаджи и консумацията е милиампери (най-малкия резистор е 1K - за диодите на оптроните в енкодера rpi-1133 - от Комет).

Сега ще постна и тая платчица.

Платката с транзисторите и релетата.
Долу с бяла стрелка е означена масата.
Лява, долу е съединителя от процесорната платка, а долу, долу са няколко съединителя за ключа и енкодера.
(платчиците вдясно са енкодерите. Белият печат е грозен, но на самата платка е още по-грозен )

!!! ДА допълня: долу, долу се ползват само съединителите Opto и ZP - за тях става дума.

Ами ако знаеш два светодиода и тънка/дълга жичка как качват маса, ще се вслушаш във всичко което ти беше казано. Ако не ти се занимава с нови платки просто вземи един 2-3мм2 кабел и с него свържи всички маси в една точка. И остави цялата схема на един адаптер. И освен това тази платка последната също не е кой-знае какъв "пример" за опроводяване. Най-вече тоя големия кондензатор(С1), според мен, въобще не му е там мястото.

Е масите на двата кабела са една до друга на платката и са накъсо - макар през
метализации - та едва ли е потенциала между тях.
Като нищо може да се окаже индуктивно - но не към платката, а в някоя маса и
тия двете; между "някоя маса" и двете индуктивно се генерира потенциал за бая тоци които
като тръгнат по тънките маси на платката ето ти смущение. Бая потенциал трябва да се
индуцира за цифрово смущение де, не знам на какво е способен двигателят.
Тая ситуация ми е позната в порядъци по-чувствителни неща само, но то много
варианти не останаха та може и тя да е.

Едно четиво на Murata за шумовете в цифровите схеми:

Що не комутираш моторетката с нещо безконтактно? Солид реле ?

Хубава идея, и май имам едно под ръка.

Да споделя и аз малко опит....значи...подобен проект , но се управляваха халогенни лампи/недопустимо беше премигването ,щото изгаряха-12 кинта бройката/.....та имах подобен проблем...потрепваше от всичко.....първо разделих галванично през оптрони,след това екранирах...и какви ли още не неща
варистори ,дросели и филтри навсякъде...не и не.....в крайна сметка се оказа че не е достатъчно филтрирано захранването на процесора...един електролит на 470микро реши проблема бетон.....по обратния ред премахнах всички допълнителни филтри и екрани ...оставих само оптроните....тествах с всекви електромагнитни смущения квито се сетих,вместо триаците сложих контактори ....дори църках с аргоновия апарат в непосредствена близост.....бетон...и всичко това заради един скапан кондензатор.......това е от мене....дано съм ти били полезен

Благодаря за всички мнения, забележки и препоръки!

Всичко се оправи с един хубав ферит.
Замених и едното реле с SSR.

До сега не ми се беше налагало да ползвам ферити , но днес се оказа, че ще са полезни и за другия ми проект. В него с две бобини една в друга меря линейно преместване. Той е на Atmega128. Не се рестартираше, но АЦП-то страхотно се стабилизира .

Ммм линейни трансформатори ... не знам от кога ги мъчиш, ама там изкачат доста зайци, аз едно време си играх, накрая реших да мина по лесния начин и си взех специализиран чип, от него ходеше в процесора, спести ми сигурно доста проблеми, щото уж работеше, ама имаше някакви дребни проблемчет акоито може би щяха да се окажат въз едрички, та готовото решение ми дойде екстра .. то и тогава нямах толква опит, това беше преди 15-на годинки.

п.с. това с линейните трафове ми напомни на ето това, за линейно преместване но е капацитивен, то всъщност мери сила, що е такова а не е с тянзодатчик не ми се обеснява, дълга и широка, ама стана де, сравнително точно с оглед заданието, само дето си остана само тоя прототип, не влезе в производство

По някое време миналата година правих проучването, но утвърждаването на проекта се проточи, та го завършвам сега.
В действителност, тук на форума, също го обсъждахме. А и ми остана време да разгледам разни идеи (от лазерни, до оптични, като мишки ).
Все пак, най-просто се оказа с тия индуктивности (ходът е около 110мм, точността не е много съществена, дори не се наложи да го правя диференциално, въпреки, че пробвах и такъв вариант).
Направиха ми механика от PVC и всичко е ОК.