Точно така и то е защото тичаш с добро темпо, но си с 50 метра встрани от целта. Ще я задминеш без да разбереш...

така си се опетлал, че повличаш и другите
Стабилизаторът на напрежение всъщност е регулатор на ток. Регулира се токът между входа и изхода. По принцип може да се регулира съпротивлението, ако е с мосфети, но в случая 78/79 са биполярни...
Накратко изходното напражение се дели, сравнява с еталон и в крайна сметка се измагьосва сигнал към регулиращия орган. Още веднъж в случая този орган е биполярен транзистор и управляващият сигнал е базов ток.
Сега да приемем, че сигналът е точен и регулаторът няма грешка. Има два начина да се накара регилатора да сгреши или да излезе от равновесие. Първият начин е да се промени товара. Промяната трябва да се отчете от измервателната част и да се преизчисли нов базов ток. Вторият начин е да се промени входното напрежение. Тъй като това променя напреженията база-емитер и емитер-колектор наново трябва да преизчислим базовия ток, ако не искаме да се набъзика колекторния ток (регулираната величина)..
Реакциите към тези две промени се наричат съответно load response и line response. И разбира се са много важни за всяко захранване. Проблемът е, че реакците не са мигновени, а с известно закъснение, заради паразитни капацитети и прочие.
Ако повторим промяната в обратна посока и същото закъснение може да се получи интересно нещо - когато трябва да намаляме тока, ток се усилва и обратно... Регулаторът вместо да регулира почва да прави обратното. Възбуждане с две думи

Да се надявам, че написаното дотук е достатъчно прост (по-просто не мога) и достатъчно коректно...

Сега за лечението и кондензаторите...

Кондензатор на изхода подобрява load response-а. Що, ами щото е кондензатор - не позволява рязка промяна на напрежението и ако е нужно повечко ток го осигурява, докато регулатора се натутка...
Кондензаторът на входа пък подобрява line response-a... пак по същите причини...
На практика кондензаторите поемат удара и регулаторът е предпазен от бързи промени. И ако промените се забавят достатъчно няма как да се стига до възбуждане.

Важно е да се отбележи, че и двата кондензатора са задължителни. Изходният кондензатор примерно няма как да ограничи рязка промяна на входното напрежение... съответно може да се стигне до възбуждане.

Миро, броя на опелелите се увеличи с 1.



Така, че регулиращия елемент (независимо дали биполярен транзистори или MOSFET) може да се разглежда като управляемо съпротивление, което заедно с товара образува делител на напрежение, който поддържа (за сметка на обратната връзка) постоянно напрежението върху товара в рамките на работния диапазон на товарния так.
Ако под думите "регулатор на ток" имаш предвид същото - съгласен съм, въпреки, че това име подвежда, защото касае начина на управление на регулиращия елемент, а не регулирания параметър.

След втория абзац на поста ти всичко е абсолютно верно. Всъщност и tgi вероятно казва същото, но по негов си начин.

Що се касае за стабилността, има изписано толкова много по темата, ама в този форум май повечето чукчи са писатели, не читатели.
Първият атач е един от многото писания по темата. Той е интересен и с това, че описва практически как да се направи подбор на изходния кондензатор. Има нещичко и за любителите на полюси, за да престанат да мешат входни и изходни параметри. Входния кондензатор въобще не се коментира.

Вторият атач касае импулсни регулатори, но в него е интересна частта за избор на входен кондензатор, която е приложима и при линейните, където изискванията към него са значително по-леки. Препоръчвам я специално на Малкия Иванчо, за да спре да се страхува от Лошата Входна Индуктивност, защото тя не е Злата Вещица, а понякога играе ролята на Добрата Фея.

От бегъл преглед на двата файла:

- първият е неприложим, ключовите регулатори са съвсем друга губерния. Толкова много
имам разработени назад във времето че съм им изпуснал бройката, кои с линейно кои
с логаритмично компенсирана обратна връзка, най-добре да не навлизаме в тия работи.
Пищенето в линейните е в мегахерците (това за което става дума), ключовите ако не
са стабилни се люлеят на много по-ниска честота (не съм виждал 78xx да се разлюлее
по подобен начин).

- във втория всичко хубаво само дето входното напрежение доколкото видях е просто
"напрежение", т.е. сметката се базира на безкрайно голям кондензатор на "входа" (който
е всъщност изход, както споменах преди няколко поста) и нулев сериен импеданс.
Реалностите могат да бъдат - обикновено са - различни. Просто авторът не намира
за нужно да напомня, че захранването на чиповете има нужда от развързване, регулаторът
не прави изключение (някъде отдавна назад мисля 741 го спомена и това).

А и нали ти сам казваш някъде нагоре, че слагаш керамичен кондензатор и на "входа",
защо го слагаш като не трябва.

мисля, че изрично направих тази забележка....



Значи не стана ясно, дали се съгласи, че входният кондензатор играя важна роля по отношение на стабилността... Ако не си, ще е трудно да разбереш проблема с входната индуктивност. Все пак може да се пробваш - подсказвам: load response -> входен ток –> входно напрежение -> line response....

И другото, което грешиш е, че линейните стабилизатори имат по-малки изисквания към кондензаторите. Напротив, точно обратното е когато става дума за стабилност. Съжалявам, че не си пазя осцилограмите с опити с gsm, да ти покажа какво се случва когато товара рязко се сменя - нула - 2А и обратно.
Импулсните регулатори поради дискретния характер на прехвърляне на енергия между входа и изхода са далеч, далеч по-стабилни в такива случаи.

Понеже това "управляемо съпротивление" взе да се повтаря да напомня, че транзисторът
не е такова. В споменатия контекст би могло да се говори така, но по принцип транзисторът
е управляем източник на ток, не е съпротивление (т.е. колекторният му ток не зависи значимо
от напрежението колектор емитер, както би било ако беше управляемо съпротивление).

Наблегнах на това, че изходния кондензатор е изключително важен, а не, че входния въобще не е важен. Както се е убедил и автора на темата - при подходящ входен и неподходящ изходен резултата не е добър.

tgi, слагам кондензатор на входа по предписанието на производителя, който казва, че LDO-то е стабилно при относително нисък входен импеданс от 10 Ома (MCP1700 на 3,3V) и препоръчва 1uF за повечето случаи, по-малък при малък товар (такъв е моя случай) или по-голям ако се иска AC филтрация. Но мога и да не го сложа, защото на сантиметър разстояние е LI-Pol батерията. Препоръчват керамичен, танталов или алуминиев електролитен, като уточняват, че "The low ESR characteristics of the ceramic will yield better noise and PSRR performance at high frequency". Така е, но при мен няма такива честоти - чарджъра е линеен и единственото скокообразно изменение на входа е само при неговото включване.

А това са изискванията за изходния: "A minimum output capacitance of 1.0 μF is required for small signal stability in applications that have up to 250 mA output current capability. The capacitor type can be ceramic, tantalum or aluminum electrolytic. The esr range on the output capacitor can range from 0Ω to 2.0Ω". Освен него слагам и 10uF танталов.

Това LDO храни микроконтролера и GPS модула (който вътре си има свой линеен регулатор) и проблеми никакви.
Идва ми обаче мостра GPS със същия пинаут, но друг чипсет и ... импулсен стабилизатор. Слагам новия GPS и не ще да захапе координати, въпреки, че по спецификация е по-по-най. Допълнителен кондензатор оправи нещата някък си, а след няколко месеца производителя на GPS кротко и тихомълком намали номиналното захранващо напрежение от 3,3V на 3V. Ето ви конкретен пример кой тип стабилизатор до колко е критичен към входен кондензатор. Сигурно може за има и обратни примери, но в конкретния случай не ме топлят - загубих време за нищо. И до момента в детата на този GPS няма поставено изискване за входен кондензатор, а трябва.

А, 10мм жица от Lipo батерията - която не я знам но навярно представлява сериозен капацитет
сама по себе си с low ESR - сигурно може спокойно да мине и без кондензатор, това ясно.

Кой кондензатор какъв е и до каква степен от значение зависи и от модела LDO, не съм ползвал
много (главно 78xx ползвам или правя ключови) но съм се наслушал на писъци от различни хора
знаещи какво правят във връзка с проблеми със стабилността. Напоследък писъците поутихнаха
де, или пазарът е мирясал и са оцелели по-лесните за стабилизиране или хората им научиха
фокусите (или и двете).

Капацитете не е голям - от 450 до към 850mAh, но съм пробвал и с 120mAh, при това тя храни директно и GSM.

Имах предвид капацитет в pF, нали са електроди с нещо помежду им та има и разпределен
капацитет и какво ли не. Но най-вероятно е повече от достатъчно за да мине човек и без
развързващ кондензатор на входа, не че си струва експеримента - аз не бих му мислил
а просто бих сложил едно 0603 до 1206, което както казваш си направил и ти.

Батерията може и да е огромен перфектен кондензатор, но едва ли е точно на входните пинове на стабилизатова - има конектори, жици и т.н., т.е. индуктивности. Плюс това спора поне до тоя момент беше принципен и сега да се вадят конкретни приложения с батерии и т.н. и да се дават като пример, че не трябва входен кондензатор е най-малкото некоректно. Трябва си и входен и изходен - точка по въпроса и не виждам какво толкова ги дъвчите тия два кондензатора. Който не се е научил да си ги слага по подразбиране - негов си проблем. Това е едно от първите неща, които се учат в електрониката .

Все пак и батерията е перфектен кондензатор до време и при определени условия - заряд, температура...

В книжарницата до нас се продават много готинки и евтини пластмасови линийки. Ша ви раздам по една да си ги мерите кондензаторите. Аз си купих вече ролетка.