Подразни ме следната недомислица в MCC18 3.12 на Microchip:


Горния код не иска да се компилира, плюе се следното съобщение:



Обаче, ако се напише така:

се компилира, само че излиза, че трябва константите да ги декларирам във всяка подпрограма, където ще се използват.

Някой да е заобикалял този проблем ? С #define също не става, иска се непременно числена стойност.

Що не ги сметнеш е елката

Мразим да смятаме Кода е примерен, ако са по сложни изразите и се налага да правиш промени в коефициентите става една ...

само за информация, в Keil проблемьт го няма.

Това си е бъг в MCC18 , няма как да го има и при Keil.

Е така става:

Ако Pi, cf_var1 и cf_var2 няма да ги ползваш в кода, може да не ги дефинираш като "const float"

Ами аз по принцип на всичко де що е 8-16 бита константите гледам да ги правя с #define. От опит знам, че голямо количество от компилаторите за "малки" контролери се посират в такива ситуации.

никога в никой компилатор не съм ползвал "const" за деклариране на константи - само #define

това не виждам причина да не работи:


по-принцип "const" може да има различни интерпретации/значения на различните компилатори ...

Проблема е ясен: на дадено място в програмата няма проблеми с изчисляването на константен израз, на друго място има. #define не ги харесвам, защото често се бъркаш с какъв точно тип данни работиш. Лошото е, че и с #define не може да изчисли израза, ако декларирам константа-променлива на глобално ниво в рамките на един файл. Много малко съм използвал MCC18, мислех си, че е добър, но се оказа, че има много гювеч по него.

В тоя ред мисли, да задам още една гатанка ( за мен ): как мога, в Ц програма за МЦЦ18, да си декларирам unsigned int променлива, която променлива да разположа на адреса на ADRESH:ADRESL ? Целта ми е да имам максимално бърз достъп до тези клетки, без да ми се налага да правя от два 8-битови регистъра една 16-битова unsigned int променлива [ unsigned int res16 = ((unsigned int)(ADRESH<<8 )) | ADRESL ]

аз в #define винаги указвам типа който да се връща, и всичко е в () за всеки случай ... при смятането на изрази винаги указвам типа на резултата (за всеки случай )



това много не го схванах ... може би искаш:

#define ADRES_PTR(adr) ((unsigned int *)(adr))
#define ADRES(adr) *ADRES_PTR(adr)

така с:

....
ADRES(12345) = 23456;
unsigned int temp = ADRES(12345); // temp == 23456

на адрес 12345 ще запишеш 23456 ... от това по-бързо не се сещам а и за компилатора би трябвало да е ясно какво да прави.
виж му asm кода за да прецениш !

PS: стига компилатора ти да поддържа макродефиниции

С указател е ясно, че може , но с указателя се харчи много време, да се заредят FSRxH:FSRxL, да се извлече единия байт, после да се извлече втория. Идеята е, на адреса на 2-те 8-битови клетки за резултата от АЦП-то да разположа моя 16-битова променлива, тя ще е с директен достъп, няма да се иска превключване на банки, операндите с които ще се използва тази 16-битова променлива са също с директетн достъп, така ще стане най-бърз кода, все едно, че е на асемблер Има някакви директиви, с които се твърди, че може да се направят overlay променливи, обаче като задам такава променлива да бъде в адресното пространство 0xF00-0xFFF компилатора се сърди и не иска да я възприеме. Уж 18-та серия са разширен набор от инструкции, което теоретчно ги прави доста по-бързи от 16-та, но МЦЦ18 компилатора бълва толкова код, че бързодействието на 18-та серия се губи, става като на 16-та
Ето например какво излиза, когато искам да извлека резултата от АЦП-то:


Това на асемблер би станало така:


демек 4 цикъла на асемблер, 15 цикъла на Ц

от пикове не разбирам

обаче не мога да разбера защо правиш сметките по-долу за res16 !?



ако целта ти е:


по-добре би било:

*((unsigned char *)&res16) = ADRESL;
*(((unsigned char *)&res16)+1) = ADRESH;

не виждам причина от горните два реда компилатора да генерира нещо по-различно от

За да стане това:
ползвам това:

Аз тия работи ги правя така


и после



тва ме светна някой тука във форума и все него си ползвам. На пикльовския компилер си генерира точно каквото очаквам

Бахтий компилатора, шибан

Ето така става най-кратко:



Но въпреки всичко си избълва 2 ненужни инструкции movlb, явно за да си върже гащите



Все пак е вече приемливо, 6 инструкции, срещу 20-тина инструкции преди това.
Мерси за идеите.