1. Ти и да направиш опорно равно на максимума на акумулатора, АЦП-то няма да издържи, щото обикновенно е до 5 волта (3,3; 2,5 и други такива).
2. Можеш да мериш с делител, ама ако е високоомен най-вероятно ще ти трябва повторител - ОУ. По принцип гледаш си характеристиките на АЦП-то - там пише макс. колко ома трябва да ти е източника.

Аз в момента се занимавам с едно зарядно за VRLA и си меря с 300к / 82к. делител и повторител ОУ. Напреженията варират между 2,5 за 11,5 и 3,00 за 14,0 волта. С Vref от захранване (5в) има около 100 разлика в диапазона.

Вече споменах, че не ме бива с ОУ. Ще бъда благодарен ако ми дадеш схема за конкретния случай (по възможност с нещо което го има в Комет). Сам най-много да вържа един емитерен повторител, но няма да е с температурна компенсация
А относно твоя случай - можеш да сложиш Vref(-) опорен източник на 2.5В - ще увеличиш резолюцията. ако пък пада малко под 2.5 - може да ползваш 1.2. не че е необходима кой знае каква точност.

Аз доколкото разбирам, на теб всъщност ти трябва да следиш за определено прагово ниво на осветеност?
Ако правилно съм те разбрал, то подай сигнала от сензора и опорното напрежение на един компаратор и не се занимавай с простотии. Изходът от компаратора съответно влиза в цифров вход на процесора, който от своя страна реагира или при фронт или по логическо ниво. Щях да кажа и че ти трябва тригер на Шмит, ама първо провери дали няма такъв вграден в цифровите входове на процесора. Ако няма, лекичък хистерезис на компаратора ще е полезен, за да елиминираш голяма част от шума.
Аз съм привърженик на идеята, че каквото може да се реши аналогово, по-добре, защото вече има стари и отработени методи за различните ситуации.

Резолюция ще ти трябва ако ще показваш с точност 2-ри знак. А ти имаш да следиш 3 точки на акумулатора. Затова и не ползвам презицен вреф. Схемата е проста - 300к към + 82к към -, това го подаваш на плюсовия вход на ОУ, минуса на ОУ директно към изхода му - това се казва voltage follower - волтов повторител. ОУ каквото и да е става - LM358 - ефтинджос ама Out-а му е от Vcc+0,5v до Vdd-1,5v - трябва да се внимава на изхода работната му зона да е от 0,5 до 3,5 ако е захранен с 5 волта. Иначе MCP60xx на м-чип примерно става, ама е скъп. Трябва да вземеш предвид и лекия офсет който дава ОУ - в моя случай ми дава 0,02 в плюс.
Лична препоръка - ако наистина не познаваш ОУ - ползвай гулето и си извади всичко де що намериш като туториали, хендбук, основни видове схеми - всичко. Има на Аналог Дивайс, на Тексас Инструментс и още куп други такива. НАУЧИ ГИ тия пусти ОУ-та - ще ти трябва.

Главно това, да. Така и го направих. Но АЦП-то също ми е необходимо за по-късно защото трябва да се мери и ниво на светлината, след като компаратора е щракнал.



Оловните акумулатори се зсареждат до около 2.30-2.35 V/клетка (за по-дълъг живот) или 2.40-2.45V/клетка (за по-бърз заряд и по-точно показание на нивото на заряд):
Charging the lead-acid battery
По принцип не е кой-знае колко важно до втора цифра, но при условие че коства толкова малко да повдигнеш Vref- до 2.5V защо да не се направи (поне аз смятам да го направя).

Мерси за ОУ. Ще ги погледна. Мен повече ме плашат ОУ-тата с много крачета - тези, които освен +, - и изход имат една камара изводи от всички страни на триъгълника
Ако го свържа така както каза колко ще му е изходния импеданс. Трябва да е 2 kОм или по-малко - препоръчително

Ами то теоретично ОУ има входен импеданс +безкрайност и изходен 0. Е на практика не е точно така, но изходния е прилично малък - примерно LM324 му дават 20mA sink и 40ma source - спокойно си храни светодиод примерно

Oсновно тия ОУ-та с многото крачета няма да ти трябва за сега. Ако схванеш теорията, ще ти стане ясно и практическото им приложение. Повечето неща могат да се направят с ОУ с три крака.

Каза че напрежението на входа на LM358 като повторител не трябва да има по-малко от Vss+0.5 и Vdd-1.5 V. Какво ще стане ако на входа има V. Т.е. ако акумулатора откаже. Надявам се няма да се прецака ОУ-то. А ако напрежението на входа скочи до Vdd? И последно ако напрежението мине Vdd - колко може да издържи ОУ-то преди да се повреди

На изхода ! Не на входа. Входовете могат малко под Vcc и малко над Vdd да поемат, без да повредят чипа. Виж сега, има операционни които могат да си клатят изхода от край до край - така наречените Rail To Rail. Обаче те са скъпи и обикновено за ниски захранващи напрежения.
Значи при варианта който съм ти посочил 0,5 волта е под всякакви норми за здрав акумулатор а 3,5 ми идваше на към 15 волта ...
В дейташийта на ОУ си има Absolute Maximum Ratings - там пише до къде може да издържи. Ти като искаш да не минава някаква граница, сложи си ценер.

Аха. Щом е така, този дето си ми казал върши перфектна работа.

Сега ме тормози обаче как да изкарам 5V 1.5A (2A max) въпроса съм го задал в друга тема:
http://www.mcu-bg.com/mcu_site/viewtopic.php?t=7617

И отново на филтрацията на импулсно захранване... Когато е възможно го избягвам, но понякога ми трябва по-голям ток и по-малки размери (охлаждане, траф).
Като tgi ми спомена за LC филтър се замислих какво съм учил в средното за него и разбрах, че нищо не си спомням Въртими се в главата че при 2 и повече последователни LC филтъра ще стане по-рязък, но не съм много сигурен. Ще има ли подобрение ако сложа примерно 2-3 филтъра с бобинка 22uH и кондензатор 100nF ?

С 22uH и 100nF резонансът е на 100 kHz. С малко късмет ще нацелиш честотата на импулсното и не само няма да намалиш пулсациите, ами може и да ги вдигнеш.

ок. очевидно стойностите са много грешни. предполагам ще ползвам 100-1000uF кондензатор и ще се пробвам да си сметна бобинката.
Въпроса ми беше при 2 и повече последователни филтъра увеличава ли се ефективността?


редакция - видях че ползват стойности 1uH и 100uF.

Ако филтрите са по пътя на пулсациите и шума - ефективността се увеличава. Ако тия работи минават отдругаде заради калпаво опроводяване на платката примерно - и десет звена да сложиш, все тая.

А мерси. Това исках да знам. На кабела ще ги сложа.

И отново на импулсно захранване и АЦП. Неизбежно понякога се налага използването на имп. захранване.
Мислех си следното: понеже пулсациите са с малка запълняемост (duty cycle или не знам там как се казва), дали е възможно да ги усиля и да ги подам на цифров вход на MCU-то. След това като знам каква е честотата на захранването да се опитам да меря с АЦП-то някъде по средата между 2 пулсации.
Примерно може да ги подам на входа на ОУ през някъв кондензатор или може би RC .. или пък по стандартната схема на свързване:

може да ги подам на вход за прекъсване, да пусна таймера и като мине 1/3 от периода на захранващата честота да вдигна флаг че може да се мери с АЦП-то, като пусна таймера пак да свали флага след още 1/3.
Като дойде момента да меря да изчакам флага да стане 1 и да пусна АЦП-то.

Тъй като не съм много на ясно с импулсните захранвания може да има пролуки в теорията ми. Например знам че има два режима на работа - continuous и discontinuous. Може би ще има такива случаи когато пулсацийте ще са с по-голяма запълняемост... Някой, който е гледал повечко импулсни захранвания на осцилоскоп и му е ясно как работят да каже.